Една от най - големите атракции за европееца в Мароко е традиционният пазар - "сук", както го наричат арабите. Почти е невъзможно да се обходи за един ден, още повече, ако сте решили да поспрете на всеки от всичките 1600 щанда. На пазара може да се намери всичко, което може да роди фантазията ти. От занаятчийски стоки от кожа, метал и дърво до невероятни сувенири от полускъпоценни камъни, скъпо дърво, слонова кост и какво ли не. Тук дори видях търговец, който продаваше изкуствени ченета и зъби, монтаж в устата на клиента на място, веднага. Сукът е и арена на артисти, змиеукротители, гълтачи на огън и колоритните продавачи на вода с облекла, обсипани със звънчета, и мях за вода на гърба. Ако искате да си купите нещо тук е мястото , но не забравяйте, че няма заковани цени  и стойността на стоката се определя от това, колко умело се пазарите. Личният ми опит показва, че ако купя стока на цена ,три пъти по - ниска от обявената в началото, може би съм направила успешна сделка. Всичко това зависи от това, с колко време разполагаш. Мароканците се отнасят с уважение към клиента, който владее тънкостите на пазарлъка.
       Друг интересен обект е рибната борса на пристанището. Работи всеки ден без неделя. От тук може да купите най - различни риби и всякакви морски дарове: омари, калмари, октоподи, скариди и какво ли още не. Цените варират от 480 - 550 долара на тон за традиционната скумрия до 1200 - 2500 долара на тон за деликатесните видове. Рибата постъпва направо от корабите. Още в три часа сутринта стоката е проверена от ветеринарните служби. В 8 часа пристигат купувачите на едро. Около 1000 търговци преминават на ден през рибната борса и пазаруват както за вътрешния пазар, така и за чужбина. Уловът, обработен още на корабите, е сортиран по вид и качество и подреден с лед, за да се запази пресен, се продава чрез търг. Който даде най - висока цена, той го получава. Замразява се само тази риба, която е предназначена за износ.
      Градът има изключително географско положение.Намира се на брега на Атлантическия океан, което позволява целогодишен туризъм. Тук температурите не падат под 19 градуса и рядко се качват над 30 градуса. Ето защо мароканците наричат Агадир "Града на вечната пролет". Хотелите в курортната част обикновено са 4 и 5 - звездни, а в градската зона -3-звездни. В зависимост от класата еднодневен пансион плюс нощувка варира между 10 и 50 долара. Във всеки хотел има басейн, фитнес зала, ресторанти, барове, включително и зала за дегустация на традиционна мароканска кухня.  
        В България различни туроператори предлагат почивка в Мароко.  

Домязва тъй,на Истанбул...

Прилича, прилича и още как...в арабския свят жените са за да създават потомство, а мъжете за удоволствие!?! Това е самата истина...Добре, че не сме се родили там...

Харесвам Северна Африка, крайбрежието, та чак до безкрайните бели пясъци на Сахара...
От цял свят, Джон, мой познат, швед, космополит, избра да живее точно в Мароко. И има защо. Интересно е.
Все пак за нас е добре, че не сме родени там :-). Затова гледаме на нещата от друг ъгъл и им придаваме друго значение.

Сполучлив коментар.Благодаря.Твоят познат може да е преподавател в Мароко?

Хашиш?

Хашиш, наргиле и мека възглавница за гърба. Арабите не наблягат толкова на пиенето, колкото на омаиването с...