Спокойна съм! Отдавна това чувство не ме е спохождало! Но сега е друго! Чувствам се леко! Имам желание да пиша и нещата добре да се подредят в главата ми, за да мога да споделя с Вас всичко, което съм видяла и почувствала.
    Когато силно искаш нещо, то се получава! Ето отдаде ми се възможност миналата седмица да отида в Истанбул за втори път - едновременно да се видя със съпруга ми и да направя екскурзия в големия град. Пътувах на 25 юли с "Нишикли" аз и съпругата на капитана на кораба. Обслужването  в автобуса беше на ниво. Всички останали пътници бяха турски граждани или с двойно гражданство - само на турски език се говореше в автобуса и турска станция слушахме от Варна до Истанбул. Трябваше да пристигнем в 20 часа на Буюк автогарата, но почти час чакахме пред входа и. Голямо задръстване. В 21 часа слязохме благополучно от автобуса. Чакаше ни агента на Турския флот. Много любезен и коректен човек( за разлика от други турци) - изселник от България в 1980 година. 
      Вече е тъмно. Минахме от европейската към азиатската част на Истанбул - там е контейнерното пристанище. Пътят ни продължи около 40 минути по околовръстното шосе по моста на Фатих Султан Мехмед. Цял Истанбул се виждаше осветен от разноцветни светлини, а Босфора - водна шир с многобройни корабчета( шеркети) цепещи водата между Европа и Азия. Всичко това е пред очите ми -  Истанбул като на длан - невероятно усещане за нещо ново, интересно, придружено с приятна тръпка и притеснено присвиване на стомаха. В 22 часа сме на кораба. Не съм забравила къде се намира кабината на съпруга ми - по стълбите нагоре, завой, още малко нагоре и в дъното. Вратата е широко отворена. Иван ме посреща с усмивка. Прегръщаме се и целуваме. "Видя ли, че дойде, нямаше за какво да се притесняваш!" Двамата сме, човек се чувства наистина щастлив, аз се чувствам щастлива! Малко новини по  БТV от сателита и после в спалнята е ясно какво следва...
    В 9.30 часа сутринта с Цвети и Димчо( съпруга на Цвети), аз и Иван се качваме от спирка "Harem" и отиваме в европейската част на Истанбул.Билетът в едната посока е 1.30 турски лири. Има шеркети само за пътници и такива за пътници и леки коли. Нашето корабче е от по - големите. Първо се качват автомобилите, после хората. Има пейки навсякъде за сядане, може и на втория етаж да пътуваш - по прохладно е. Сервира се чай, портокалов сок или вода. Двата фотоапарата се включват в действие. Снимаме преминаващите край нас други шеркети. Всички са боядисани в бяло. На европейския бряг е спрял голям луксозен пътнически лайнер от веригата MSC "Мusica". На борда се виждат сменящи се картини от монтирана видео стена. Отляво на Босфора се виждат стените на двореца "Топкапъ" и фара. В пролива,  отдясно е Змийския остров( по - късно ще напиша легендата за него и откъде произлиза името му) и моста на Султан Мехмед. В небето има два самолета, които правят  различни фигури от бял дим - нещо като авио шоу. От шеркето слизаме на европейската част на Истанбул, точно преди моста Галата, свързващ  площад Еминю и Каракьой. Следва...