Постинг
13.12.2009 12:46 -
Суетното куче
Познавах едно суетно куче. С червеникава козина, прошарена от сиво - черни кичури. Ушите му клепнали, опашката му щръкнала. Нищо особено - помияр. Но... движеше се гордо. Главата - високо вдигната, шията - изпъната нагоре и напред. Походката му - светска - недостъпна, ангажирана...
Единственото, което спасяваще суетното куче, бе веселото му излъчване. Искам да кажа, че в него нямаше нищо тъжно. Знаете ги проскубаните песове с печални погледи, с подвити опашки и сковани гръбнаци...Но моето куче - носеше се достолепно, гордо, почти красиво. Като всеки суетник имаше комплекси, но беше достатъчно разсъдлово да ги скрие. Но не и да ги изтрие. Любопитно бе да го наблюдаваш. Уж случайно хвърляше поглед в отражението си във всяка улична витрина. Или нарочно заставаше пред остъклените входни врати и се оглеждаше...Любимото му огледало бяха уличните локви. Стъпваше с разтворени предни крака по края им и задълбочено изучаваше чертите си. От време на време кихваше от възхищение или невярващо клатеше глава. " Господи, колко съм хубав". Разбира се, суетното куче бе заслепено. Всъщност чела съм, че по биологична даденост кучетата са със слабо зрение.
Веднъж суетното куче се влюби. ( То беше мъж.) Не че беше голямо изключение - правеше го всяко лято. Любимата му беше пухкава бяла болонка от третия етаж. Падна си най - вече по черната и панделка. Колко стилно - черно и бяло...Всяка сутрин, в обичайния за разходка час, той чакаше. Вперил поглед, стиснал челюсти. Тя излизаше от входа, притичваше в близката тревичка, поглеждаше го свенливо и клякаше със замечтана усмивка. Свършваше си работата. После той побеснял обикаляше следите и, упояван от вълшебната миризма. Вечер ставаше по - нахален, тя по - достъпна. Само крясъците на стопанката предотвраряваха заклещването, като израз на тяхната любов.
Една сутрин, след закуска суетното куче забърза за среща със своята любима. Важен момент е пресичането на двупосочното шосе по пътя към жилищния блок. Суетното куче винаги внимаваше да не попадне под колелата на някой камион, а също понеже беше много суетно, ужасно се ядосваше на шофьорите, които при мокро време го заливаха с кални потоци дъжд. " Зад кое ли ухо ше е вързана панделката и днес? Когато е зад лявото е по - закачлива. От друга страна, когато е отдясно, като че ли е..., може би си внушавам, но е по - благосклонна..." Мислите на суетното куче се вкамениха, тъй като един голям камион, изкочил от сутрешния сумрак му разпра корема. Суетното куче лежеше, мигаше неадекватно, а червата и кръвта му се разстилаха по черния асфалт. Опита се да помръдне, но остра болка, хем вътре, хем извън него, го презяза. " Не предполагах да умра така..." Да бях геройски загинал от ръцете на кварталните момчета или в схватка с доберман. Моята любима щеше да пролива горещи кафяви сълзи. "
Скочи стреснато. " Моята любима да ме види така - размазан на улицата с озъбена уста. Никога!" С невероятни усилия, с гърчене и скимтене, кучето се завлече до зелената ивица между платната. Там умря. Всъщност мисля, беше умтяло доста преди това, но суетата му попречи да изглежда в смъртта така без гордост, така банално. Трябваше от близо да погледнеш, за да разбереш, че е умряло. Успешно заблудена, когато след малко дойде, болонката повъртя задник пред муцуната му и като не получи отговор, хукна към къщата на добермана. Това е.
Поуките, естествено, са поне две: внимавайте, когато пресичате и не се тормозете заради кучките. Остава и въпросът, разбра ли шофьорът какво е направил или не. Мисля, дори и да е разбрал, не му е направило впечатление. Сигурно не е бил суетен и кръвта по гумите на камиона не го е разтревожила.
Единственото, което спасяваще суетното куче, бе веселото му излъчване. Искам да кажа, че в него нямаше нищо тъжно. Знаете ги проскубаните песове с печални погледи, с подвити опашки и сковани гръбнаци...Но моето куче - носеше се достолепно, гордо, почти красиво. Като всеки суетник имаше комплекси, но беше достатъчно разсъдлово да ги скрие. Но не и да ги изтрие. Любопитно бе да го наблюдаваш. Уж случайно хвърляше поглед в отражението си във всяка улична витрина. Или нарочно заставаше пред остъклените входни врати и се оглеждаше...Любимото му огледало бяха уличните локви. Стъпваше с разтворени предни крака по края им и задълбочено изучаваше чертите си. От време на време кихваше от възхищение или невярващо клатеше глава. " Господи, колко съм хубав". Разбира се, суетното куче бе заслепено. Всъщност чела съм, че по биологична даденост кучетата са със слабо зрение.
Веднъж суетното куче се влюби. ( То беше мъж.) Не че беше голямо изключение - правеше го всяко лято. Любимата му беше пухкава бяла болонка от третия етаж. Падна си най - вече по черната и панделка. Колко стилно - черно и бяло...Всяка сутрин, в обичайния за разходка час, той чакаше. Вперил поглед, стиснал челюсти. Тя излизаше от входа, притичваше в близката тревичка, поглеждаше го свенливо и клякаше със замечтана усмивка. Свършваше си работата. После той побеснял обикаляше следите и, упояван от вълшебната миризма. Вечер ставаше по - нахален, тя по - достъпна. Само крясъците на стопанката предотвраряваха заклещването, като израз на тяхната любов.
Една сутрин, след закуска суетното куче забърза за среща със своята любима. Важен момент е пресичането на двупосочното шосе по пътя към жилищния блок. Суетното куче винаги внимаваше да не попадне под колелата на някой камион, а също понеже беше много суетно, ужасно се ядосваше на шофьорите, които при мокро време го заливаха с кални потоци дъжд. " Зад кое ли ухо ше е вързана панделката и днес? Когато е зад лявото е по - закачлива. От друга страна, когато е отдясно, като че ли е..., може би си внушавам, но е по - благосклонна..." Мислите на суетното куче се вкамениха, тъй като един голям камион, изкочил от сутрешния сумрак му разпра корема. Суетното куче лежеше, мигаше неадекватно, а червата и кръвта му се разстилаха по черния асфалт. Опита се да помръдне, но остра болка, хем вътре, хем извън него, го презяза. " Не предполагах да умра така..." Да бях геройски загинал от ръцете на кварталните момчета или в схватка с доберман. Моята любима щеше да пролива горещи кафяви сълзи. "
Скочи стреснато. " Моята любима да ме види така - размазан на улицата с озъбена уста. Никога!" С невероятни усилия, с гърчене и скимтене, кучето се завлече до зелената ивица между платната. Там умря. Всъщност мисля, беше умтяло доста преди това, но суетата му попречи да изглежда в смъртта така без гордост, така банално. Трябваше от близо да погледнеш, за да разбереш, че е умряло. Успешно заблудена, когато след малко дойде, болонката повъртя задник пред муцуната му и като не получи отговор, хукна към къщата на добермана. Това е.
Поуките, естествено, са поне две: внимавайте, когато пресичате и не се тормозете заради кучките. Остава и въпросът, разбра ли шофьорът какво е направил или не. Мисля, дори и да е разбрал, не му е направило впечатление. Сигурно не е бил суетен и кръвта по гумите на камиона не го е разтревожила.
Не защото кучето ми е суетно, а защото като надуши кучка в радиус от 3 километра става неуправляем.
Ела му кажи да не се тормози заради кучките - няма да те послуша. :)
За една бройка, понеже хукнал да пресича булеварда, воден от поредната си любов, не намаза гумите на едно микробусче и то пред очите ми. Добре, че шофьорът имаше бързи реакции и нави волана, иначе ... После не го дочаках сам да си вади поуките, ами го набих едно хубаво, което му държа влага само до следващото влюбване ... :)))
цитирайЕла му кажи да не се тормози заради кучките - няма да те послуша. :)
За една бройка, понеже хукнал да пресича булеварда, воден от поредната си любов, не намаза гумите на едно микробусче и то пред очите ми. Добре, че шофьорът имаше бързи реакции и нави волана, иначе ... После не го дочаках сам да си вади поуките, ами го набих едно хубаво, което му държа влага само до следващото влюбване ... :)))
съвсем реална е историята със суетното куче...Вече повече внимава твоето куче като пресича, сигурна съм.
цитирай
3.
анонимен -
madrid
20.12.2009 18:23
20.12.2009 18:23
ех такъв е живота ,едни ги мачка други мачкат.кучешка работа,но поне си е заслужавало кучето да пресече .все пак любимата кучка е била на другият край на пътя.
цитирай
4.
анонимен -
Кой пусна кучетата
19.05.2010 18:14
19.05.2010 18:14
http://www.youtube.com/watch?v=9sLR0vgpeWI&feature=related
цитирайТърсене
Блогрол
1. Helloween - In The Middle Of A Heartbeat
2. W.A.S.P.
3. W.A.S.P.
4. New Guns n' Roses November Rain with Buckethead and Robin fink solos
5. Helloween - Forever and One (Neverland)
6. WASP - Heaven`s Blessed
7. Rainbow - Catch The Rainbow
8. Wish you were here
9. случайно, но навреме...все пак, не толкова случайно
2. W.A.S.P.
3. W.A.S.P.
4. New Guns n' Roses November Rain with Buckethead and Robin fink solos
5. Helloween - Forever and One (Neverland)
6. WASP - Heaven`s Blessed
7. Rainbow - Catch The Rainbow
8. Wish you were here
9. случайно, но навреме...все пак, не толкова случайно