Тихият град по средата на битка
пада в кратък сън.
Усещам изпълнена с молба мелодия.
Там, където ти сънуваш
под далечните звезди.
Ела тук. Ще задържа тъгата ти.
И сълзите ти от теб.
Докато забравиш цялата болка.

Ако силата живее в конфликта,
тогава не ме е грижа ако ме нарекат слаба.
 Защо хората взаимно се нараняват?
Въпреки, че са устремени към обичта...
Въпреки, че всеки би бил самотен сам...
Ела тук. Ще задържа твоята любов, сърцето ти.
Докато забравиш всичката болка.
Лека нощ, лека нощ...На гърдите ми.

xxxxxxxxx xxxxxxxxx

ДА МОЖЕХ
ДА НАМЕРЯ НЯКОЙ,
КОЙТО Е ЗАБРАВИЛ ДУМИТЕ,
 ЗА ДА СИ ГОВОРЯ С НЕГО!
С НЕГО!
С НЕГО!
МАЛКО, КРАТКО, С МУЗИКА В СЪРЦЕТО...
ДА МОЖЕХ...
ТЪЖНО

Тихият град по средата
на тихата улицата...
Спрял,
оглежда се в есента
Цветовете на лятото
са заминали
със птиците...
Стои и очаква
да бъде загърнат
от топлината на листата жълти.