Едно време, толкова отдавна, че никой не го помни на Земята, една песъчинка, толкова мъничка, че никой не я бил виждал, тръгнала на пътешествие. Носели я морските вълни, вдигали я ту нагоре, ту я спускали надолу. По едно време в дълбините станало много студено и много тъмно.  Малката песъчинка се изплашила и хоп, скрила се в една голяма мида. Мидата обгърнала мъничето. Е, отначало се почудила какво е това, помислила дали да отвори широко черупки и да пусне госта си, но после се смилила и решила да го остави...

   И КАКВО СТАНАЛО СЛЕД ТОВА?



  Голямата гостоприемна мида започнала да се грижи за песъчинката. Обградила я със седеф като в пеленки. Такива са мидите. Като посрещнат песъчинката в къщичката си, решат ли да я оставят, превръщат я в най - красиво творение.
  В перла.

 И ПОСЛЕ?
Някои си живеят, потънали в красота на дъното на морето. 
А други радват хората.

 И ТОВА СЕ СЛУЧВА ПОВЕЧЕ ОТ 6 ООО ГОДИНИ!
  Затова никой на Земята не помни кой пръв е намерил мида с перла, нито коя мида е посрещнала първата песъчинка и как се е погрижила за красотата и, и тя да стане истинска шарица Перла...
   Но това няма значение, защото и днес, и в момента някъде по земята  някой плувец, гмуркач или някое дете отваря някоя мида и въздъхва от радост - в нея си почива някоя голяма лъскава перла.

 

Най - красивите и най - ценните миди с перли са в Индия, Шри Ланка, Таити, Иран и в Червено море. В древен Египет фараоните и жреците най - много са харесвали перления бял цвят с розов оттенък. Най - скъпите перли са с розов и синкав оттенък. Другите цветови оттенъци са златист, сребрист, зелен, черен, съществуват и такива в цветовете на дъгата.



 черна сладководна и черна Таитянска перла



 култивирани сладководни " барокови" перли

 ЛОВЦИТЕ НА БИСЕРИ
 били много смели хора. Сега нали сме 21 век?
 Преди него беше 20 век, а още по - назад във времето - 19 и така нататък. Като започнем да броим обратно вековете след 20, в приказките срещаме ловците на бисери. Но нали говорихме за перлите, пък сега за бисерите, ще каже някой. Та това е едно и също. На перлата може да се каже и бисер, а преди много време са я наричали и маргарит.
  Тези ловци са се гмуркали много надълбоко, вадели са миди, които те разпознажали, че носят в къщичките си перли и ги изваждали. Така печелили пари. Тези смели ловци въобще не са имали водолазни костюми и всичко, с което днес се влиза дълбоко под водата.
  Днес още има такива ловци на бисери.

 

НО ИМА И ДРУГО
Цели плантации с перли! Това са нещо като дворци за сладководни бисерни миди, нали се сещате, че миди има и в солени, и в сладки води.
 А кой ли се е сетил да отглежда перли? През 13век в Хучау, едно място в Китай, хората вече са имали такива занимания. Смелите ловци - гмуркачи търсачи на бисери, са събирали стриди, едни големи миди с неправилни дебели черупки. В Черно море има два вида стриди, но са толкова малко, че все едно ги няма. 

И ОЩЕ ЛЮБОПИТНИ РАБОТИ
Представете си, на около 3 тона стриди се4 падат по 3 - 4 перфектни перли. Е, тези ловци на перли наистина доста се уморявали!

СЕГА ВРЕМЕНАТА СА ДРУГИ
Но пак може да започнем така - имало едно време...
Защото 1896 година също е страшно далечна, а един човек от Япония - Кокичи( някой да не се сети за кокиче, нищо общо няма) Микимото ( и второто име на този японец не е свързано с герой от приказките) измисля и става автор на целия процес на отглеждане на перли от хората в специални места.

Перлите са съкровището на морето. Те са обвити в тайнственост. Считат се за подарък от боговете.







 

Има една много хубава приказка за перлата ,но не мога да я намеря.Няколко пъти я търся .Скоро я четох и поста ти точно към нея ме препрати.Ако я намеря ще я сложа в коментар много е хубава.

Ще се радвам ако я откриеш тази приказка и я добавиш като коментар, ако ли не пак ти благодаря...

Благодаря ти за информацията!)

и интересната информация, zero!

Поздрави
С.