Навремето най – добрият ми приятел беше един чадър на име Мики и аз го облякох целия. Направих му глава от светло кадифен парцал, който омотах около дръжката, а после с червилото на мама му нарисувах хубаво лице, усмихнато и облещено. Не че ми трябваше някой, който да обичам, ами да се правя на палячо: нямах пукната пара и често ходех в центъра, там има. Навличах едно палто до петите, слагах си бомбе, нацапвах си лицето с всякакви цветове, изобщо много смешни бяхме с моя чадър Мики. Разигравахме разни смехории из улиците, понякога събирах двадесет лева на ден, но си отварях очите на четири, защото полицията винаги изкъсо наблюдава малолетни като мен, които се мотаят по улиците на свобода, особено палячовци...
  Мики беше като еднокрак човек, със синьо – бял кец, панталон, карирано сако, окачено на закачалка, която завързах с въже, уших му и кръгла шапка с един пампон отгоре. Под сакото му облякох един червен пуловер с бели квадрати за да не му е студено.
   Правех си номера на улицата, кандилках се, танцувах с Мики и си прибирах парата. Някои се ядосваха и казваха, че не можело по този начин да се третира едно дете. Не ми беше ясно кой ме третира, но на други очите им се насълзяваха. Голям майтап – нали за смях го правихме.
 От време на време Мики се чупеше. Приковах закачалката, та да му станат рамене, единият му крачол стоеше празен, но няма как, нали е чадър. Мъжът който продаваше вестници казваше, че Мики приличал на плашило. Но и той не ми беше никак симпатичен. Лягах си, прегърнала Мики и си мислех нови весели номера за мен и чадъра.
  Веднъж ме погна полиция, била съм предизвикала струпване, докато се правих на хахо, и изпуснах Мики, партакешите му се разпиляха – шапката, закачалката, сакото, пуловера, всичко. Успях да грабна Мики в последния миг, но гол, както го е майка родила. И чудна работа – преди мама нищо не казваше, когато беше с дрехи и си лягах с него, но сега, щом понечих да го взема с мен в леглото без гащи, тя възрази, развика се, че не нищо не приличало, не може да се спи с чадър. Иди, че разбери.
   Бях скътала нещичко и наново облякох Мики от пазара, там има доста добри неща.
   Но късметът ни вече не работеше.

  Този чадър още ме пази от дъжда. Когато вървя с него обичам да го въртя, а мислите ми в главата и те така...

  Става въпрос за клоуна с бонбето и черното сако, който видях миналото лято в Лондон или клоуна който сунувах преди две вечери. Обърках се...