- Здравей!
  - О, радвам се да те чуя.
  - И аз. Как си днес?
  - Нормално, работа. Сещам се за снощи, от време на време и ми е приятно.
  - Четеш ли книгата?
  - Да, по сто страници на ден.
  - Как я намираш?
  - Интересна е.
  - Не е най - великата книга, но прекрасно описва моментите на влюбване...
  - Скоро и аз ще мога да ги опиша...
  - Дали?
  - Знаеш много добре.
  - По - скоро се досещам...
  - Ти как си днес?
  - Днес съм в по - особено състояние.
  - При теб май всеки ден е така. Ха- ха.
  - Днес наистина. Не мога да виждам стъкло на прозорец.
  - Какво?
  - Не мога да виждам стъкло на прозорец.
  - Това някоя от твоите шеги ли е?
  - Спри и чуй буквално. Не мога да виждам стъкло на прозорец. Поглеждам в него и виждам черно.
  - Имам страхотен психоаналитик. Помогна на една моя колежка...
  - И да пипнеш, няма да повярваш. Все едно. Ще те попитам друго.
  - Може и да не съм в настроение да ти отговоря.

  - ......................
  - Разсърди ли се?
  - Не, но си правя изводи.
  - Добре. Кажи ми цвета на очите си.
  - И защо да го правя? Какво значение има за теб?
  - Преживявам ситуация на ръба на реалността, свързана с известна загуба. Не е ясно кое има значение, и кое не. За мен. Но ти забелязваш само това, което има значение за теб.
  - Златни.
  - Моля?
  - Очите ми са златни.
  - Няма златни очи.
  - Има, в книгата, която ми даде.
  - Да. Очите ти са златни. Прекрасно е.
  - Наистина ли имаш проблем със зрението?
  - От определена гледна точка.
  - Какво да направя?
  - О, нищо. Само пази цвета на очите си.
  - Стига, дай сериозно. Очите ми...
  - Златни са. Моля те, пази този цвят в очите си.
  - Добре. Ще се видим ли довечера?
  - Сигурно. Ще се уговорим по - късно.
  - Ще чакам.

---------------------------
  - А кога ще ми посвириш отново на пиано?


    

все по красиво разказваш,чакам продължение .