Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2009 19:40 - Моят вълк
Автор: zero Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2290 Коментари: 2 Гласове:
0



Под дървото останах дълго време, но не мога да определя колко. Може би съм загубила съзнание. Когато се свестих, имах усещането, че някой ме наблудава. За щастие, не беше човек. Първоначално помислих, че е голямо куче с дълги крака и фина муцуна. Беше слабо, с прекрасни очи. Наблудаваше ме неподвижно. Не почувствах никаква заплаха - то просто ме гледаше. Заговорих го нежно, както говорех на всички животни, които срещах: - Какво правиш тук? Само ли си? Гладно ли си? Извадих малко месо от чантата си, откъснах едно парче и му го предложих. Все още не помръдваше. Тогава оставих месото пред краката си. - Ето за теб е. Ела да си го вземеш, защото аз не мога да мръдна. Много лошо ме беше ударил с камък по гърба този зъл човек... Беше вълк. Разбрах го по - късно. Независимо дали беше куче или вълк, моето поведение щеше да е все същото. От една страна, страдах невъобразимо и бях неспособна да стана, а от друга, не ме беше страх - инстиктивно се чувствах много по - близка до животните, отколкото до хората. Струваше ми се, че съм прекарала целия си живот с тях. Голямото куче продължаваше да не помръдва и аз също, но бях сигурна, че парчето месо помежду ни ще ни сближи. Дълго се гледахме очи в очи. Първоначално се опитах да помръдна единия си крак, после друдия, но тъпата болка продължаваше. Повдигнах се внимателно и застанах на колене. Внезапно покрай мен пробяга сянка, която грабна парчето. Вече почти не обръщах внимание на кучето. Чувствах се прекършена, повалена на четири крака, проклинах мъжа и плачех от болка. Отне ми много време докато се изправя и започна да движа краката си. Къде отиде това куче? Щеше да ми е приятно да имам компания, с която да си лягам. Ще отида до онова дърво... И тръгнах. - Виждаш ли гръб мой, успя да го направиш. Хайде! Успокой се! Трябва да се върви! Вече не виждах животното. Опитах се да го извикам, търсех го с поглед, но вече не виех. Зачудих се дали воят ми от болката не го беше привлякъл и реших да опитам отново един или два пъти, но не беше същото. Не се връщаше...


Тагове:   Моят,   вълк,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - !
18.01.2009 11:04
Много хубаво написано.След прочитането почваш да си мислиш.
После пак ще го прочета.
цитирай
2. zero - :)))
18.01.2009 11:28
Здравей, Gen!
Може да има и продължение...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zero
Категория: Други
Прочетен: 1395341
Постинги: 208
Коментари: 1112
Гласове: 7590
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031