АЗ...
АЗ СЕ ХАРЕСВАМ.
НАСЛАЖДАВАМ СЕ НА ЖИВОТА И ЗНАМ КАКВО ИСКАМ.

  - Здравей!
  - О, радвам се да те чуя.
  - И аз. Как си днес?

     На сутринта реших да не излизам. Да остана вкъщи, да говоря по телефона.
  - Здравей.
  - Здравей любов. Как я караш?

    Събудих се. Дива тъмнина. Потърсих със сънен поглед парчета луна, неясни сияния, поне блещукащи звезди, но не видях. Нощ с облачно небе..., казах си и станах от леглото.
     В познатия мрак провлачвах тромави стъпки. Босите ми ходила...

    Познавах едно суетно куче. С червеникава козина, прошарена от сиво - черни кичури. Ушите му клепнали, опашката му щръкнала. Нищо особено - помияр. Но... движеше се гордо. Главата - високо вдигната, шията - изпъната нагоре и напред. П...