Постинг
17.06.2009 15:27 -
Котешки работи - 3
Автор: zero
Категория: Забавление
Прочетен: 4970 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2009 20:00
Прочетен: 4970 Коментари: 6 Гласове:
2
Последна промяна: 20.06.2009 20:00
*****
*****
*****
Провокира ме Shiva за този пост и нейното малко сиамско коте :))), затова аз ще Ви разкажа за моя Зоопарк у дома.
Тобчо вече е голям - на 9 години, но вместо да се е вразумил и да се държи " възпитано" лудориите му растат не с дни, а с часове. Все пак струва ми се, че когато стопаните на котето са на работа визирам себе си е добре на котето да му се осигури забавление, в часовете през деня, когато не спи. През деня сладък сън спи и хамстера в стъкления си дом. Той вече не представлява интерес за котарака. Отначало Тобчо се интересуваше от него, но като видя, че няма опасност от нарушаване на неговата територия от страна на хамстера и че продължава да се разхожда като господар в къщата загуби набързо интерес към него. Сега тук проверява може ли да си играе с хамстера :)))
Хамстера отначало беше доста стреснат от набезите на котарака...веднъж Тобчо целия се намести в аквариума да го питаш защо.... нямам идея, но чакам " като ми проговори" - така казва съпругът ми, може и да ми сподели...
Хамстера вече диша спокойно... но заека, който беше подарък на дъщеря ми за Рождения ден като го подгони котарака сърцето му пада в петите. Кара кънки по паркета и половиния талаш от клетката е пръснат навсякъде, а другия талаш е полепнал по опашката му. Накрая аз трябва да мета и да чистя след тяхната гоненица. Заека обаче не остава длъжен... Никак даже. Влиза в тоалетната на Тобчо и там си върши работата... сивите камъчета се покриват с маслинови топчета. Котарака се нервира и почва да рине с крак край котешката тоалетна, все едно, че ще скрива нещо... Заекът най - обича да гризе кабели. Първият му прегризан кабел беше на лаптопа на Стефан, но нали той го подари на дъщеря ми, какво да прави... премълча си, а кой знае наум какво си е казал... В последно време като го пусна от клетката ( че не се стой там), разбирам го животното...згризe уплътнението на дограмата. А и стана много голям, уж декоративен заек, а яде повече от мен. Не мога да им смогна вече на тези животни. Едната вечер като се връщам от работа купувам храна на Тобчо, другата вечер за гризачите, другата вечер талаш или камъни за котарака. Сутрин преди да съм си отворила очите проверявам какво е положението при животните. Така съм ги свикнала какво да правя... Скоро си купихме нов диван. Стария Тобчо от едната страна го беше разнищил целия и не беше вече за показване пред хора. И старият и новия диван до скоро бяха в стаята, обаче Тобчо нещо го тегли към новия - не е глупав той... и два, три пъти пробва новия диван с ноктите си. Мъжът ми като се развика....представяте си какво стана... казах си, ще се разделяме вече... Няколко дни Тобчо беше наказан да не влиза в хола. След консулт в един ветеринарен кабинет купих един препарат от зоомагазин. Дивана трябва да се напръска неколкократно с него и котарака вече няма да припарва до него. С една дума - ще е отвратен от миризмата. Ама къде ти - на наш Тобчо да повлияе това. Само два пъти можах да напръскам дивана (препарата има миризма като на Мухозол ) и мъжа ми каза, повече да не го ползвам, защото можело него да натровя... Засега има затишие вкъщи :))) само мир и любов между хора и животни.
Тук Тобчо е на стария диван. Това което съм написала по - горе не се отнася за Него.
*****
*****
Провокира ме Shiva за този пост и нейното малко сиамско коте :))), затова аз ще Ви разкажа за моя Зоопарк у дома.
Тобчо вече е голям - на 9 години, но вместо да се е вразумил и да се държи " възпитано" лудориите му растат не с дни, а с часове. Все пак струва ми се, че когато стопаните на котето са на работа визирам себе си е добре на котето да му се осигури забавление, в часовете през деня, когато не спи. През деня сладък сън спи и хамстера в стъкления си дом. Той вече не представлява интерес за котарака. Отначало Тобчо се интересуваше от него, но като видя, че няма опасност от нарушаване на неговата територия от страна на хамстера и че продължава да се разхожда като господар в къщата загуби набързо интерес към него. Сега тук проверява може ли да си играе с хамстера :)))
Хамстера отначало беше доста стреснат от набезите на котарака...веднъж Тобчо целия се намести в аквариума да го питаш защо.... нямам идея, но чакам " като ми проговори" - така казва съпругът ми, може и да ми сподели...
Хамстера вече диша спокойно... но заека, който беше подарък на дъщеря ми за Рождения ден като го подгони котарака сърцето му пада в петите. Кара кънки по паркета и половиния талаш от клетката е пръснат навсякъде, а другия талаш е полепнал по опашката му. Накрая аз трябва да мета и да чистя след тяхната гоненица. Заека обаче не остава длъжен... Никак даже. Влиза в тоалетната на Тобчо и там си върши работата... сивите камъчета се покриват с маслинови топчета. Котарака се нервира и почва да рине с крак край котешката тоалетна, все едно, че ще скрива нещо... Заекът най - обича да гризе кабели. Първият му прегризан кабел беше на лаптопа на Стефан, но нали той го подари на дъщеря ми, какво да прави... премълча си, а кой знае наум какво си е казал... В последно време като го пусна от клетката ( че не се стой там), разбирам го животното...згризe уплътнението на дограмата. А и стана много голям, уж декоративен заек, а яде повече от мен. Не мога да им смогна вече на тези животни. Едната вечер като се връщам от работа купувам храна на Тобчо, другата вечер за гризачите, другата вечер талаш или камъни за котарака. Сутрин преди да съм си отворила очите проверявам какво е положението при животните. Така съм ги свикнала какво да правя... Скоро си купихме нов диван. Стария Тобчо от едната страна го беше разнищил целия и не беше вече за показване пред хора. И старият и новия диван до скоро бяха в стаята, обаче Тобчо нещо го тегли към новия - не е глупав той... и два, три пъти пробва новия диван с ноктите си. Мъжът ми като се развика....представяте си какво стана... казах си, ще се разделяме вече... Няколко дни Тобчо беше наказан да не влиза в хола. След консулт в един ветеринарен кабинет купих един препарат от зоомагазин. Дивана трябва да се напръска неколкократно с него и котарака вече няма да припарва до него. С една дума - ще е отвратен от миризмата. Ама къде ти - на наш Тобчо да повлияе това. Само два пъти можах да напръскам дивана (препарата има миризма като на Мухозол ) и мъжа ми каза, повече да не го ползвам, защото можело него да натровя... Засега има затишие вкъщи :))) само мир и любов между хора и животни.
Тук Тобчо е на стария диван. Това което съм написала по - горе не се отнася за Него.
Казваше се Андре - най-миролюбивият котарак, от всички които съм имал:))
Голям симпатяга е твоят!
цитирайГолям симпатяга е твоят!
и нашият хубавец е най добрия и обичания от нас. Мерси за комента.
цитирайсупер имате си малка неподвижна, но движеща се лудница :) страхотно винаги съм искала в къщи да имаме много животни и някой ден като си имам свой дом...да видиш какво ще е с котки и кучета..хамстерите..просто не ми допадат...макар,че има страх от изстъпленията на животинките, дено пък са невероятна компания.. Радва ме начина по който говориш за тях...
цитирайЗнаеш ли, аз съм малко нервна, но заниманията с животните ми действа успокояващо. Хамстера на дъщеря ми е подарен за 14 Февруари, а заека за РДен и няма как просто...Циркът ще продължаваме да го играем...
цитирай..толкова са умни и помнят всичко.
цитирайПомнят да...само хубавите неща бих добавила аз, не са отмъстителни, поне моя Тобчо не е...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Helloween - In The Middle Of A Heartbeat
2. W.A.S.P.
3. W.A.S.P.
4. New Guns n' Roses November Rain with Buckethead and Robin fink solos
5. Helloween - Forever and One (Neverland)
6. WASP - Heaven`s Blessed
7. Rainbow - Catch The Rainbow
8. Wish you were here
9. случайно, но навреме...все пак, не толкова случайно
2. W.A.S.P.
3. W.A.S.P.
4. New Guns n' Roses November Rain with Buckethead and Robin fink solos
5. Helloween - Forever and One (Neverland)
6. WASP - Heaven`s Blessed
7. Rainbow - Catch The Rainbow
8. Wish you were here
9. случайно, но навреме...все пак, не толкова случайно