*       
          *       *
На някого поднася
   Душата в дар
дъха си, песента си
   и своя чар;

отдава нови сили
   и пролетта
във рози и в бодили
   за любовта;

април украса дава
   за всеки дъб,
а пък нощта - забрава
   за тежка скръб;

небето праща птички
   в поля, в гори,
росата къпе всички
   цветя в зори;

вълната, в страст метежна,
   след буен бяг,
дарява ласка нежна
   на своя бряг;

а аз ти давам - ето,
   вземи го ти -
най - ценното, което
   у мен цъфти!


Вземи самата мисъл
   за теб сега,
която тук съм вписал,
   уви, с тъга!

Вземи от мен привети,
   мечти безброй
и всеки лъч, що свети
   в живота мой!

Възторзите, родени
   в съня ми тих,
и ласките, стаеми
   във моя стих!

Духа ми, литнал жарко
   към  нов простор
подир звездата ярка
   на твоя взор!

И музата ми  клета,
   която, виж -
от скърби е обзета,
   щом ти скирбиш!

Вземи жарта голяма
   на моя зов -
в гръдта ми друго няма
   освен любов!

Виктор Юго

Красиво! Благодаря за подареното преживяване!

Приемам този дар
аз от сърце
душата ми полита
и тихичко зове:

На теб аз се вричам
звезда от небеса
и слънчев лъч помитащ
и утринна роса.

Към теб ръце издигам
и с тях приемам жар
сърце, обагрено в магия
обвито нежно в любовта.

И тя е моята зорница
и тя е моята мечта
долита като волна птица
и сгрява моята душа.

за любовта в твоята душа. :)))))))

така ми дойде отвътре, но сигурно е Тя, творяща в моята душа :))).

Е ТОВА!