Принцовите острови са разположени в Мраморно море и носят своето име от частните посещения на византийските принцове на тези острови. Намират се на 18 - 28 км. от град Истанбул. Наподобяват курортите Свети Константин и Елена и Златни пясъци, близо до Варна. От азиатската част на Истанбул, спирка  "Кабаташ" тръгват всички корабчета за островите. Билетът е 2, 80 турски лири и до последният остров се достига след част и половина пътуване с корабчето.



  На снимката се вижда контейнерното пристанище на Истанбул в азиатската част на града и след две спирки на корабчетата, след ЖПГарата е " Кабаташ". Корабчето беше препълнено от туристи и жители на Истанбул желаещи да отидат до островите - на плаж или на разходка. Всички места бяха заети - вътре и отвън, ние бяхме прави. Имаше и седнали на земята и сладко похапващи си сандвич с риба немски туристи. 
  Всъщност Принцовите острови включват четири големи и пет малки острова. Тук се намират предимно летните къщи и вили на граждани от Истанбул.
 

 Това е първият от Принцовите острови - той е и най - малкият казва се Кинали.  



 Вторият остров носи името Бургаз.













 Това е снимка от третият остров Хейбели.



 

 Това е турско морско училище - лицей.



 И фарът на третия по големина остров.



 Това е четвъртият остров най- големият от Принцовите  острови. Името му е Бююк. Той е и най - красивият и привлекателен остров за туристите с чудесните места за плаж, разходка и гори. На всички острови разходка може да си направиш с файтон или с мотопед. Тук коли не се движат. Въздухът е чист и духа лек ветрец от Мраморно море.



 На самият остров...



 Витрина на едно от ресторантчетата край морето - само прясна риба се предлага...
 Ресторантчето се казваше " Али Баба".



 



 Витрина на магазин за сувенири... и две котки. 



 Къщите са преобладаващо в бял цвят.





 Всъщност аз пясък не видях на плажа  - всички плажуващи бяха легнали в градинките покрай алеята
край морето.



 Ето така...



 Ние бяхме зад цветето с белите цветове. Аз се изкъпах в морето три пъти. В него се влиза по една стълба, има няколко такива и направо трябва да плуваш - не е отначало плитко и постепенно да става дълбоко, както по нашето Черноморие.  Няма бряг, направо почва морето.



 Къщи наподобяващи  испански колониален стил.



 

 Вече се връщаме обратно в града.



 Много близо до нас летят чайки и ни придружават до края.



 На тази снимка се вижда как се панират миди нанизани на шиш - овалват се в брашно, потапят се във вода в легена и тогава се слагат в горещата мазнина.



 Ето и ресторантчето - на втория етаж има тераса и там може да се седне и да се похапне от вкусните миди.

До следващата ми среща с Истанбул...

тук е...където няма да отида , но с теб вече съм обиколила прелестни кътчета, голям кефец е...тенкс!

Аз ще те водя, споко - с ориентирането не съм много добре, но Истанбул го познавам добре. :))). Аз да те попитам - ти къде в пустинята си се снимала, напиши ми моля...