В края на месец Август ми се усмихна щастието  да избягам от " гореща" Варна и да отида на прохладно и същевременно слънчево място  в Родопите, далеч от шума и многото туристи по това време в града. Бях за няколко дни в хижа " Смолянски езера" на 4 км. от град Смолян. Хижата е скоро ремонтирана има три апартамента с малък телевизор за двама, трима или  четирима души -  на човек нощувката е по 12.50 лв.,  а нощувката в останалите стаи е по 8.50 .лв. на човек.  Достатъчно удобно е като за хижа още от социалистическо време. А ето я и хижата :





Това е изглед от прозореца на нашата стая



 Всяка сутрин закусвахме  под чадърите с мекици или баница по родопски - със сирене и ориз - правеше ги жената от хижата, изпълняваща ролята на домакин.  Много вкусно готвеше,  всичко ядях с голям апетит.


 
 Пред хижата има люлки - без проблем и щастие за децата е играта сред природата.



 Ето как се изстудява диня в планината, а за яденето... след като си се върнал от няколко часов поход :):):):)

   Ако ли пък ти се прийска да пиеш натурално прясно  мляко отиваш в механа " Орфееви скали", която се намира срещу хижата и желанието ти се изпълнява веднага - кравата веднага е издуена и млякото ти се сервира топло, топло.

 Ето я и кравата:

  
Зад кравата има и едно малко теле - пасат си свободно по ливадите надолу на височина над  1200 метра.  На  тази височина видях и засадени градини  с известните  и вкусни "  смолянски картофи".

 Съвсем близо до хижата се намират две от Смолянските езера -  едното е почти напълно пресъхнало,  другото е заприличало на мочурище.

 
 А третото езеро е годно за риболов, има около четири - пет вида риби и се посещава много от риболовци от града и други любители срещу 10 лева на ден. Ето го езерото:





  Единия ден преди обяд ходихме от Смолянските езера по пистата  до връх Снежанка. На отиване беше малко трудно защото се върви по байр, печеще и слънце, но пък беше пълно с малинови храсти от двете страни на пътя и преядохме с тях; намерихме и боровинки, но по - малко; опитахме и горски ягоди - мънички,  но много ароматни.



По пътя за Снежанка снимах тези цветя:



 

  На това цвете има  бяла паяжина като захарен памук -  на такова  ми заприлича :):)

  И скалите от двете страни на пътя :







 И ето Снежанка:


 
 Следва малко почивка:



  " Героите нещо са уморени "

 

Така приседнала в корените на този бор, имам чувството, че се зареждаш със сили директно от планината :)

Зареждам се и още как... Родопите ми е любима планина, чудесно е като ми се отдаде възможност през зимата и лятото за кратко да бъда в планината.

Бях там през октомври м.г.,благодаря ти, че ме върна отново.

Благодаря ти!

Аз също Ви благодаря. Поздрави и усмивки от мен.

Tazi banitca se nari4a klin na rodopski. Az sym v Sofiq po4ti ot mesec ve4e i tazi priiroda mnogo mi lipsva. Jalko e,4e napraviha mnogo stroeji iz Pamporovo, a sega sa zapo4nali i vilno selite okolo ezerata :(

и по пътя за езерата има няколко вилни селища, които са в строеж - повече са строежите отколкото картофените ниви и ливадите.Родопския клин е много вкусен еееее.

Красиво е. Желателно е да е с издръжлива кола-примерно джип или 4 по 4.:)

Да ще бъда отново това лято в Родопите и ще се опитам да посетя Хайдушки поляни - тъкмо прочетох за тях, има вилно селище там и че е близо до Момчиловци. За джипа - незнам... признавам си, аз от 5 години ходя в Родопите все на автостоп и си изкарвам супер...