Тук, където всички магазини са бижутерии и всички продавачи - ценители на женския глезен,  е и царството на кича. Кобри и бои с рубинени очи, маймунки с диаманти по опашките, тигри с гравирани оникси по гърба си - това е малка част от предлагания асортимент. Странното е, че хората, желаещи да се окичат с подобна щуротия, никак не са малко. Местните откриват в тези бижута красота, продиктувана им от специфичната култура и бит. Туристите пък ги възприемат като ексцентрично изкуство.
    Дори и брошка носорог със смарагден рогда си забодете в деколтето, това няма да изглежда странно. В Дубай нравите са толерантни. Всеки се облича и кичи така, какато му харесва. Няма да чуете подегравателни коментари по свой адрес,  нито ще Ви е да се занимавате с подобни сплетни. Защото това е едно от местата, който надхвърлят представите за рая.
   За да си представите магнетичната природа на Дубай, вземете един калейдоскоп и започнете да въртите лещите му към светлината. Тук цветовете се размиват пред великолепието на внезапно появили се други багри. В централната част на града природата е опитомена и чарът и донякъде е отнет. Изумрудените и екзотични храсти растат в трого определена подредба. Огромните палмови листа, под сянката на които могат да застанат десетина души, се извисяват сякаш с отмерена линийка височина. В по - отдалечените от центъра райони и по плажовете  природата е буйна, непокътната и дори заплашителна. Миниджунглите често пъти са непроходими поради гъсто вплетените едно в друго стъбла на лианите. Не е желателно да се разхождате по тези места, защото гъмжат от отровни змии и всякъкви опасни твари. А и местните са особняци, не особено благоразположени към туристите. Такъв им е генът - тъмна като какао кожа, катранено черни очи,  много изпъкнали изпод гъстите им вежди. Изцъкленият им поглед на фона на снежнобелите им зъби не е най - предразполагащата гледка( особено ако екскурзоводът вече Ви е предопредил за склонността им към обири и нападения).
      Дубай обаче не е меката на престъпността, така че, ако спазвате дистанция от местните жители и се придържате към групата не Ви грози никаква опасност. Тук ще Ви сполетят само приятни емоции. Дубай е курортът на тузарите и големите клечки в световния бизнес. Ето защо, ако попаднете тук, ще можете да размахвате стик за голф на едни от най - луксозните игрища или пък да хапвате морски деликатеси и убийствени сладкиши в крайбрежните ресторанти.
      Вихърът на забавлението обаче се разразява след залеза. Настъпи ли полунощ, целият град се потапя в меката светлина на неоновите надписи, които гостоприемно насочват вниманието към входа на заведението. Нжщните клубове са препълнени с хора от различни раси,  дошли от различни крайща на света дошли с единствената цел да се забавляват качествено. Паролата, която отваря "Сезама" на веселието е "Амнезия".
Това заведение се намира в недрата на огромния парк - хотел в Дубай. Прекрачи ли прага му, човек наистина се забравя, защото тук  освен звук музиката  придобива форма и дори цвят. Прожекторите създават зрителни измами -  феерични образи, които се носят във въздуха. Миг след това те се изгубват, от  приятно студения и освежаващ газ, който климатичните инсталации периодично изпускат, за да охладят понижените страсти. Пие се дайкири и други екзотични и сладникави коктейли. Пие се по много и до късно, или по - правилно - до рано сутринта. После всички се разотиват и за около 2-3 часа Дубай потъва в гробна тишина. Улиците се обезлюдяват почти напълно, но за твърде кратко. Скоро след това пристигат продавачите и препълват магазинчетата си със стока в очакване на тълпите купувачи, които не закъсняват.                     

ще е ако посетиш Дубай, никой не знае...Нощните клубове нямат вход.Цената на коктейл "Дайкири" е 5 евро. А за разходка с камила - нямам думи вечер край огъня с месните...

Аз закакво си продадох бентлито? М..? Каквото остана го дадохме за портокалов сок по дубайските заведения. Рай... сред пясък :) Ама Либия за мен си остава класика, съжелявам!