Прескочих още няколко просяка и залитнах в решението си да изритам кашона,  изпречил се пред краката ми. Това обаче се оказа щанд,  затиснат с камък. По това можеш да различиш типичните за Танжер търговци на джойнт.
     Минах покрай кафе "Хафа". До този момент нищо не бях чувала за него и историята му. Въпреки  това ми се прииска да вляза. То е като някакво усещане за нещо, което не трябва да пропуснеш, макар и да не знаеш точно какво е. Дори и да не разбираш, усещаш въздуха, който те мами навътре. Сред мрака вътре видях празни и отнесени погледи. В Танжер всички са като хипнотизирани. Дали от огромните количества трева, или просто защото е Танжер. Хората тук са като пустинята. Знаеш, че има живот, но той е някъде под пясъка или винаги много далеч - като оазис. Лица на бедуини, разкъсвани от вятъра и горещината. Жените като привидения обикалят по тесните улички. Трудно е да видиш лицата им. Зад парчето тюл можеш само да подозираш за тяхната душевност.  И така маскирани,  като престъпници,  скрили греховността си  зад подобната на чувал роба, хората вървят, а пътят им сякаш отива в нищото.
     Може би и затова Танжер е бил любимо място на много декаденски настроени хора. Самотата е част от града, а различните винаги вървят рамо до рамо с нея.
     Седнах и си поръчах ментов чай. Не бях сама, усещах присъствие на Пикасо, Матис, Керуак - все чести посетители в миналото на това заведение. Питах се какво са намирали тези толкова различни и така неразбрани личности на подобно място. Исках да разбера, но не можех. Времената ли се бяха променили, или отговорите вече не носиха същия смисъл.
     Тук можеш да покажеш най - скритото, най - ниското от себе си. Танжер е известна секс дестинация за мнозина европейски перверзници. Остров, на който мъжете и жените отиват, за да избягат от предразсъдъците, които потискат желанията им. Дават свобода на фантазиите си, съблазняват се по уличките без ограничения, а след това се прибират и заживяват живота си постарому. Мъжете се чувстват силни и харесвани, а жените - млади и обичани. Самотата в която живеят, защото не могат да бъдат такива, каквито са, изчезва сред  дима от хашиш. Ще ги видиш на улицата, в заведенията, в хотелите...навсякъде, прегърнали любовта, която няколко часа по - късно ще има ново лице, но не и нова същност.
      Белият град с неговите черни страсти е бил любимо място на известни личности...някои от тях доброволно умряха още там, макар и да се бяха бърнали в родината си.
        Сега някогашната магия си беше отишла със сандалите на туристите, по ръцете на жените, по - късно умити в уютните им домове.
        Сега Танжер е град на призраци. Призраците на онези, които са намирали убежище от самите себе си, от самотната си безнадежност. На мошениците, които са купували и продавали човешки животи. На тези, които са предпочели да живеят в измамата, че са обичани,  и  изживявали своята ориенталска приказка.
       Танжер - Вратата към Африка, между Гибралта и Испания, на която задължително ще спреш, за да помислиш...
       

        

Хмм,съмнителна романтика,бръмчащи рояци мухи,още по-съмнителна хигиена...всеки иска да ти продаде нещо...

Това е типично за африканските страни...но е много
завладяващо...просто такъв е манталитета на хората там.

mnogo hubavo napisano....