Една ръка ме сграпчи.Беше някакъв търговец на джунджурии. Настояваше да ми продаде барабан. Отказах му,  но  петнайсет  минути по - късно все пак си тръгнах с барабана.  Ако не искаш да купиш нещо и в същото време  не можеш да се  отървеш от продавача,  eдинственият начин е да се пазариш. Предлагаш му обидно ниска сума, той отново я вдига стократно, ти сваляш и накрая чак става забавно. Барабанът, който първоначално струваше 100 дирхама, го взех за 35(1 евро=10 дирхама), a само господ знае каква беше реалната му цена. Вероятно 3 и 50. Силно се надявах да съм се сдобила със същия като онзи, който укротява змиите, но под моята ръка този барабан не проговори танжерски. Въпреки всичко триумфално оставих продавача зад гърба си, горда от въображаемата победа.
        Постепенно си пробих път до може би най - пъстрото място на Острова. Поех си въздух за кураж и влязох в необятния и пъстър битак. Танджерските пазари приличат на бойно поле. Буташ се, за да се добереш до нещо, караш се, докато си го купиш, а след това , здраво стиснал торбата, непрекъснато си нащрек някой да не ти я отмъкне.
       Това са значи прочутите килими! Отново ме задърпаха да ги разгледам. Седнах и си представих как в началото на века множество от обитателите и гостите на Танжер са се въргаляли по тези меки килими, обгърнати от сладникавия дим на хашиш.Така потъвали в опиянение и безмълвно изживявали най - скритите си фантазии.Там на пазара.
        След килимите, на два просяка разстояние( просяците са навсякъде), нещо познато зарадва погледа ми. Купища мандарини. Тук китайците са пренесли тези оранжеви плодове - наричат ги танжерини.
Купих си плодове и едва прибрала ги едно момиче ме задърпа за ръцете. Разбрах какво искаше - "Maдам , дай да нарисувам ръцете ти! "Говореше добър френски. И защо да го правиш?  Mоят френски никак не е добър, но се разбрахме. "Ще разкажа на пръстите ти за любовта.Ще ги направя красиви." Помислих си - какво пък, нека им разкаже, и ги протегнах към нея. Докато се усетя, по ръцете ми като сенки започнаха да пълзят ориенталски мотиви. Четката на момичето беше обикновена спринцовка, пълна с къна. Пълзящи цветя и символи, които не разбирах, покриха ръцете ми. Не ми допадна много, но все пак нали беше за любовта, как да го пропусна.Следва...