Белия град - така наричат Танжер. Заради белотата на сградите, заради заслепяващата светлина на слънцето... Бял град на входа на черния континент. Но в Танжер не всичко е черно и бяло. По - скоро  Танжер е всичко между тези два цвята.
     Миризмата на риба, която извираше от нажежения асфалт, се залепи за обувките ми. Огледах се накъде да тръгна.
      Точно пред изхода на пристанището е Медината(стария град). Проследих с поглед хората около мен. Трудно е да различиш арабите от берберите и маврите от харетините. Обединяваше ги някакво безразличие и скука, изписани на лицата им. Имах усещането, че съм там, откъдето връщане няма. Или поне не се връщаш същия. Обърнах се към потъналия б мъгли Гибралт. Сякаш ми се искаше да се  върна, но  гибелните и съблазнителни  истории ме дърпаха навътре към вътрешността на Meдината.Именно те ме бяха довели тук. Исках да доловя тайните и заблудите му.
    Стъпиш ли в Танжер, едновременно заспиваш  и се събуждаш. Всичко е хем истинско, хем  не съвсем.
      Танджа, както го наричат обитателите му, никога не се вслушва в хаоса от неразбираеми езици и щракането на фотоапарати, макар да съществува благодарение на тях. Неговият глас е дрезгав, покрит с прах. Прилича и на змийско съскане. Чух го от барабана на някакъв уличен музикант. Когато минах покрай него, се спънах в ламаринена кутия. Отвътре се разнесе съскане. Това бил домът на две кобри и една гърмяща змия. Има нещо налудничаво в това да отглеждаш змии. Но пък те така пасват на това място. Затова и с малко уговорки от мургавия змиеукротител оставих една от змиите му да танцува около шията ми. Тя беше моят шал срещу сухия и изгарящ вятър от Сахара.
      Встрани от пътя, в една от градските градини, влюбена двойка се радваше на любовта си и си подаряваше цветя. Цветя в Танжер! - да споменавам ли, че бяха двама мъже. Белият град винаги е бил символ на разпуснат начин на живот, на любов, неограничена от половете. Няма задръжки, то май и любов няма. Има само лепкава, прашна и плувнала в пот първична страст, която, ако не те вдъхновява, със сигурност ще те отврати. А защо не и двете. Следва... 

Казабланка е наистина най - красивия град в Мароко на брега на океана има едноименен филм с Роми Шнайдер...но след Танжер ще напиша за Евразия - съвсем прясни ми са впечатленията.

БИЙТ!?! Братче, вече 8 - 9 години съм поканен в Касабланка на гости и хашиш, ама все нещо парите и евровизите.....

май бъркаш роми шнайдер с ингрид бергман

Gazza от 1 март 2005г. Мароко премахна визите за българи, така че проблема с визите е решен. За хашиша - без проблем...навсякъде по улиците се продава. За парите - парична единица дирхам (1 евро= 10 дирхама)

Грешката е моя, извинявам се.Филма е с Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт.