Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2006 15:32 - Кому е нужно да изкачи върха, ако няма да се върне обратно
Автор: zero Категория: Спорт   
Прочетен: 1360 Коментари: 0 Гласове:
0



 Кристоф Мулен - един от символите на солото
      Като дете живее сред планинските пасища на Алпите и мечнае да стане овчар. Юношеските му години преминават по снежните писти между отделните ски - състезания. След кратък престой в Париж, където е роден през 1958 год., осъзнава , че планината е единственото му призвание и спасение. По това време вече е изчел книгите на легендарните алпинисти Бонати, Демезон, Меснер. Желанието  да катери и да покорява недостъпни върхове постепенно се превръща в неизлечима болест. За Кристоф Мулен обаче пътят нагоре е само един, безкомпромисно подчинен на тройното кредо: северните стени, през зимата, соло. По същото време той работи като ски - инструктор и треньор на алпийски дисциплини в Оазан, по - късно става и планински водач. Но туровете с клиенти не предизвикват у него онези възвишени чувдсва, които очаква да изживее при допира с високите върхове. Професията, която упражнява и за която си е мечтал, не му носи удовлетворение. Не може да се утърве от усещането, че пропилява силите си напразно. Той иска да живее, както са живели Бонати и Меснер - в студа, при най - сурови условия:" Трябваше наистина да разбера какво е било всичко това."
   И Кристоф Мулен поема сам пред себе си едно убийствено опустошително задължение, което го обсебва за дълъг период от време и от което ще излезе, постигнал мир със себе си и с останалия свят. 
   Влечението към солокатерене идва на пръв поглед случайно, предизвикано от най - случайна ситуация, докато Мулен е хижар в Серс. Често пъти само през деня, очаквайки групите да пристигнат привечер, той се катери. "  Направих сам всички изкачвания на Серс. Колкото повече го правиш, толкова по - свободен се чувстваш и най- вече знаеш, че единствено ти си взел решението. Така се включваш в един неустоим механизъм."
   С това се слага началото на дълга поредица изключителни постижения на границата на човешките възможности. Първото голямо соло на Кристоф Мулен е в Олан, наречена от него " планината на моя живот". Какво го кара да започне от там?
     " Стената беша тази, която неудържимо ме превличаше и разпалваше мечтите ми. Постепенно се превърна в натрапчива идея.Исках да я покоря при най - свирепите условия, когато е най - труднодостъпна през зимата и от северната страна. Маршрутът Кузи - Демезон е правен само веднъж през зимата, и то от високопланинска военна група, вложила много средства в това. По - късно алпинисти начело с Пиер Фарж са се опитали да го повторят, използвайки алпийска техника. Днес това може да стане, но по онова време е трябвало да прескочиш бариерата. Аз самият непрекъснато опитвах в продължение на три зими с различни приятели, но без успех. Най - накрая си казах:" Трябва да отида там сам " . Усещах съзнанието си адекватно, бързо и леко. И ето, че бурята ме подхвана и ме понесе в едно безумно приключение, едно наистина самоубийствено преживяване, но слава Богу, всичко мина добре. Сега, когато мечтата ми е осъществена, би трябвало да спра".
      Не можеш обаче да спреш, когато вече си зареден с вируса на покорената височина. Той те кара да приемаш страховитите и предизвикателства, да усещаш тръпката, че си жив есинствено когато стъпка по стъпка я принуждаваш да се смалява, да отстъпва, да ти се отдаде. Точно на теб и само на теб. Веднъж успял да я покориш, искаш да докажеш, че това не е било случайно. Да го докажеш на самия себе си - единствения, с когото в случая се състезаваш.
      "Не можеш да се задоволиш с това и се чувстваш длъжен да тръгнеш отново. Мисля, че с моето чудовищно его бях станал противен на хората около мен. Системно избирах да не правя неща, които някои вече е правил. Това до някъде е принцип на солокатеренето, но именно тук нещата не винаги изглеждат разумни. Ако пътят на наистина е хубав и си решил да го изкачиш сам, фактът, че някой друг преди теб вече го е сторил, не би трябвало да има някакво значение. Ако има такова, то значи гониш на всяка цена собствено постижение, да докажеш колко струваш и непременно държиш да говориш за това.
       Каквито и да са причините, дори когато са неразумни, ти трябва да завършиш това, което си започнал, което искаш да правиш, макар и само за да се освободиш от него. Дотук използвах само тъмни краски, но съществуват и онези приказни моменти, когато си сам в планината, малките вълшебни мигове, когато се чувстваш добре, преизпълнен с задоволство."
        Последното голямо соло на Мулен е веригата Рато - Мейдж - Гаспар. Верен на себе си, той открива нови пътища, вместо да повтаря класическите. И, разбира се, отново по северните стени, през зимата, в продължение на девет дни. Безспорно това е изключително силно изживяване на високо ниво, но остане ли дълго време човек сам в планината, може да се сблъска с изненадващи неща, скрити в самия него. От дълбините на съзнанието изпълзяват мисли и чувства, за които не си и подозирал.
     "От планинската верига, надвиснала над река Романш, виждаш в краката си долината и в началото това не те притеснява. Мъчиш се и не успяваш да се откъснеш от нея. След това преминаваш скалистия нос и вече си в твоята приказка. Тук ти си извън цивилизацията и се възприемаш като някъкъв бог. Чувстваш се огромен и имаш усещането, че хората там долу са мравки, а автомобилите - детски играчки. Това те опиянява. Искаше ми се да потопя пръст в Романш, да направя преграда и да гледам как водата се покачва. Около 2 - 3 ч. следобед слязох от върха на Гаспар. Реших първо да си устроя един добър бивак. Започнах да вия от болка. Започнах да крещя, че Оазан е само моя планина, че всичко наоколо е мое. Плачех.
     Нервното напрежение и концентрацията по време на катерене са толкова силни, че когато спреш и се отпуснеш, започваш да плачеш и си в състояние на истинска лудост. Изведнъж изпитах желанието никога да не сляза долу. Страстта към планината е така огромна, че изобщо не можеш да я овладееш. Тя нуеумолимо те сграбчва и стомахът ти се свива на топка. Всичко е невероятно красиво - цветовете, залязващото слънце. Гледаш как деня бавно отминава и добината потъва в сянка, а при теб все още е светло. Ти си попаднал в различен свят, ти си вече на друго място. И ето, че в душата ти блясва светкавица. Казваш си:" Нямаш право да мислиш по този начин.Нямаш право да се отказваш от живота. Ти живееш на земята заедно с останалите хора.Ти си човек, а човекът не живее сам, като животно. В противен случай от него няма никаква полза." Разбрах, че трябва да спра и да се науча отново да бъда с другите хора. Смятах, че нямам нужда от никого и че планината ще ми даде всичко. Всъщност бях изпаднал в това състояние точно защото имах нужда от другите. На следващия ден всичко свърши. Една дълга мъчителна болест беше излекувана.
     От този ден открих света по различен начин. Станах по - уравновесен. Намерих приятни хора. Разбрах, че осемте години катерене соло са ми били необходими, за да мога да живея по - добре в обществото, за да отида да си купя хляб без комплекси. Преди не можех да направя това, защото ми изглеждаше твърде нищожно в сръвнение с изживяванията горе високо. В планината всичко е в някъкво свръхизмерение, твърде различно от баналното ежедневие тук долу, където ти е невъзможно да съществуваш."
     Останал верен на планината Кристоф Мулен свързва с нея друг вид емоции и преживявания, не по - малко силни, но много по - човешки - той осиновява дете и сам се грижи за сина си с цялата обич, на която е способен един баща. В същото време се посвещава на своите младоци - алпинистите от групата за високо майсторство, с които работи като треньор. Стреми се да ги научи най - вече как да се чувстват добре по пътя към върха, дори при най - тежките условия. Защото според Мулен едно качване в планината е такова, каквото си го направиш. С известни уговорки обаче.
Следва  
        


Тагове:   обратно,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zero
Категория: Други
Прочетен: 1395391
Постинги: 208
Коментари: 1112
Гласове: 7590
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031