Постинг
09.11.2006 15:32 -
Кому е нужно да изкачи върха, ако няма да се върне обратно
Кристоф Мулен - един от символите на солото
Като дете живее сред планинските пасища на Алпите и мечнае да стане овчар. Юношеските му години преминават по снежните писти между отделните ски - състезания. След кратък престой в Париж, където е роден през 1958 год., осъзнава , че планината е единственото му призвание и спасение. По това време вече е изчел книгите на легендарните алпинисти Бонати, Демезон, Меснер. Желанието да катери и да покорява недостъпни върхове постепенно се превръща в неизлечима болест. За Кристоф Мулен обаче пътят нагоре е само един, безкомпромисно подчинен на тройното кредо: северните стени, през зимата, соло. По същото време той работи като ски - инструктор и треньор на алпийски дисциплини в Оазан, по - късно става и планински водач. Но туровете с клиенти не предизвикват у него онези възвишени чувдсва, които очаква да изживее при допира с високите върхове. Професията, която упражнява и за която си е мечтал, не му носи удовлетворение. Не може да се утърве от усещането, че пропилява силите си напразно. Той иска да живее, както са живели Бонати и Меснер - в студа, при най - сурови условия:" Трябваше наистина да разбера какво е било всичко това."
И Кристоф Мулен поема сам пред себе си едно убийствено опустошително задължение, което го обсебва за дълъг период от време и от което ще излезе, постигнал мир със себе си и с останалия свят.
Влечението към солокатерене идва на пръв поглед случайно, предизвикано от най - случайна ситуация, докато Мулен е хижар в Серс. Често пъти само през деня, очаквайки групите да пристигнат привечер, той се катери. " Направих сам всички изкачвания на Серс. Колкото повече го правиш, толкова по - свободен се чувстваш и най- вече знаеш, че единствено ти си взел решението. Така се включваш в един неустоим механизъм."
С това се слага началото на дълга поредица изключителни постижения на границата на човешките възможности. Първото голямо соло на Кристоф Мулен е в Олан, наречена от него " планината на моя живот". Какво го кара да започне от там?
" Стената беша тази, която неудържимо ме превличаше и разпалваше мечтите ми. Постепенно се превърна в натрапчива идея.Исках да я покоря при най - свирепите условия, когато е най - труднодостъпна през зимата и от северната страна. Маршрутът Кузи - Демезон е правен само веднъж през зимата, и то от високопланинска военна група, вложила много средства в това. По - късно алпинисти начело с Пиер Фарж са се опитали да го повторят, използвайки алпийска техника. Днес това може да стане, но по онова време е трябвало да прескочиш бариерата. Аз самият непрекъснато опитвах в продължение на три зими с различни приятели, но без успех. Най - накрая си казах:" Трябва да отида там сам " . Усещах съзнанието си адекватно, бързо и леко. И ето, че бурята ме подхвана и ме понесе в едно безумно приключение, едно наистина самоубийствено преживяване, но слава Богу, всичко мина добре. Сега, когато мечтата ми е осъществена, би трябвало да спра".
Не можеш обаче да спреш, когато вече си зареден с вируса на покорената височина. Той те кара да приемаш страховитите и предизвикателства, да усещаш тръпката, че си жив есинствено когато стъпка по стъпка я принуждаваш да се смалява, да отстъпва, да ти се отдаде. Точно на теб и само на теб. Веднъж успял да я покориш, искаш да докажеш, че това не е било случайно. Да го докажеш на самия себе си - единствения, с когото в случая се състезаваш.
"Не можеш да се задоволиш с това и се чувстваш длъжен да тръгнеш отново. Мисля, че с моето чудовищно его бях станал противен на хората около мен. Системно избирах да не правя неща, които някои вече е правил. Това до някъде е принцип на солокатеренето, но именно тук нещата не винаги изглеждат разумни. Ако пътят на наистина е хубав и си решил да го изкачиш сам, фактът, че някой друг преди теб вече го е сторил, не би трябвало да има някакво значение. Ако има такова, то значи гониш на всяка цена собствено постижение, да докажеш колко струваш и непременно държиш да говориш за това.
Каквито и да са причините, дори когато са неразумни, ти трябва да завършиш това, което си започнал, което искаш да правиш, макар и само за да се освободиш от него. Дотук използвах само тъмни краски, но съществуват и онези приказни моменти, когато си сам в планината, малките вълшебни мигове, когато се чувстваш добре, преизпълнен с задоволство."
Последното голямо соло на Мулен е веригата Рато - Мейдж - Гаспар. Верен на себе си, той открива нови пътища, вместо да повтаря класическите. И, разбира се, отново по северните стени, през зимата, в продължение на девет дни. Безспорно това е изключително силно изживяване на високо ниво, но остане ли дълго време човек сам в планината, може да се сблъска с изненадващи неща, скрити в самия него. От дълбините на съзнанието изпълзяват мисли и чувства, за които не си и подозирал.
"От планинската верига, надвиснала над река Романш, виждаш в краката си долината и в началото това не те притеснява. Мъчиш се и не успяваш да се откъснеш от нея. След това преминаваш скалистия нос и вече си в твоята приказка. Тук ти си извън цивилизацията и се възприемаш като някъкъв бог. Чувстваш се огромен и имаш усещането, че хората там долу са мравки, а автомобилите - детски играчки. Това те опиянява. Искаше ми се да потопя пръст в Романш, да направя преграда и да гледам как водата се покачва. Около 2 - 3 ч. следобед слязох от върха на Гаспар. Реших първо да си устроя един добър бивак. Започнах да вия от болка. Започнах да крещя, че Оазан е само моя планина, че всичко наоколо е мое. Плачех.
Нервното напрежение и концентрацията по време на катерене са толкова силни, че когато спреш и се отпуснеш, започваш да плачеш и си в състояние на истинска лудост. Изведнъж изпитах желанието никога да не сляза долу. Страстта към планината е така огромна, че изобщо не можеш да я овладееш. Тя нуеумолимо те сграбчва и стомахът ти се свива на топка. Всичко е невероятно красиво - цветовете, залязващото слънце. Гледаш как деня бавно отминава и добината потъва в сянка, а при теб все още е светло. Ти си попаднал в различен свят, ти си вече на друго място. И ето, че в душата ти блясва светкавица. Казваш си:" Нямаш право да мислиш по този начин.Нямаш право да се отказваш от живота. Ти живееш на земята заедно с останалите хора.Ти си човек, а човекът не живее сам, като животно. В противен случай от него няма никаква полза." Разбрах, че трябва да спра и да се науча отново да бъда с другите хора. Смятах, че нямам нужда от никого и че планината ще ми даде всичко. Всъщност бях изпаднал в това състояние точно защото имах нужда от другите. На следващия ден всичко свърши. Една дълга мъчителна болест беше излекувана.
От този ден открих света по различен начин. Станах по - уравновесен. Намерих приятни хора. Разбрах, че осемте години катерене соло са ми били необходими, за да мога да живея по - добре в обществото, за да отида да си купя хляб без комплекси. Преди не можех да направя това, защото ми изглеждаше твърде нищожно в сръвнение с изживяванията горе високо. В планината всичко е в някъкво свръхизмерение, твърде различно от баналното ежедневие тук долу, където ти е невъзможно да съществуваш."
Останал верен на планината Кристоф Мулен свързва с нея друг вид емоции и преживявания, не по - малко силни, но много по - човешки - той осиновява дете и сам се грижи за сина си с цялата обич, на която е способен един баща. В същото време се посвещава на своите младоци - алпинистите от групата за високо майсторство, с които работи като треньор. Стреми се да ги научи най - вече как да се чувстват добре по пътя към върха, дори при най - тежките условия. Защото според Мулен едно качване в планината е такова, каквото си го направиш. С известни уговорки обаче.
Следва
Като дете живее сред планинските пасища на Алпите и мечнае да стане овчар. Юношеските му години преминават по снежните писти между отделните ски - състезания. След кратък престой в Париж, където е роден през 1958 год., осъзнава , че планината е единственото му призвание и спасение. По това време вече е изчел книгите на легендарните алпинисти Бонати, Демезон, Меснер. Желанието да катери и да покорява недостъпни върхове постепенно се превръща в неизлечима болест. За Кристоф Мулен обаче пътят нагоре е само един, безкомпромисно подчинен на тройното кредо: северните стени, през зимата, соло. По същото време той работи като ски - инструктор и треньор на алпийски дисциплини в Оазан, по - късно става и планински водач. Но туровете с клиенти не предизвикват у него онези възвишени чувдсва, които очаква да изживее при допира с високите върхове. Професията, която упражнява и за която си е мечтал, не му носи удовлетворение. Не може да се утърве от усещането, че пропилява силите си напразно. Той иска да живее, както са живели Бонати и Меснер - в студа, при най - сурови условия:" Трябваше наистина да разбера какво е било всичко това."
И Кристоф Мулен поема сам пред себе си едно убийствено опустошително задължение, което го обсебва за дълъг период от време и от което ще излезе, постигнал мир със себе си и с останалия свят.
Влечението към солокатерене идва на пръв поглед случайно, предизвикано от най - случайна ситуация, докато Мулен е хижар в Серс. Често пъти само през деня, очаквайки групите да пристигнат привечер, той се катери. " Направих сам всички изкачвания на Серс. Колкото повече го правиш, толкова по - свободен се чувстваш и най- вече знаеш, че единствено ти си взел решението. Така се включваш в един неустоим механизъм."
С това се слага началото на дълга поредица изключителни постижения на границата на човешките възможности. Първото голямо соло на Кристоф Мулен е в Олан, наречена от него " планината на моя живот". Какво го кара да започне от там?
" Стената беша тази, която неудържимо ме превличаше и разпалваше мечтите ми. Постепенно се превърна в натрапчива идея.Исках да я покоря при най - свирепите условия, когато е най - труднодостъпна през зимата и от северната страна. Маршрутът Кузи - Демезон е правен само веднъж през зимата, и то от високопланинска военна група, вложила много средства в това. По - късно алпинисти начело с Пиер Фарж са се опитали да го повторят, използвайки алпийска техника. Днес това може да стане, но по онова време е трябвало да прескочиш бариерата. Аз самият непрекъснато опитвах в продължение на три зими с различни приятели, но без успех. Най - накрая си казах:" Трябва да отида там сам " . Усещах съзнанието си адекватно, бързо и леко. И ето, че бурята ме подхвана и ме понесе в едно безумно приключение, едно наистина самоубийствено преживяване, но слава Богу, всичко мина добре. Сега, когато мечтата ми е осъществена, би трябвало да спра".
Не можеш обаче да спреш, когато вече си зареден с вируса на покорената височина. Той те кара да приемаш страховитите и предизвикателства, да усещаш тръпката, че си жив есинствено когато стъпка по стъпка я принуждаваш да се смалява, да отстъпва, да ти се отдаде. Точно на теб и само на теб. Веднъж успял да я покориш, искаш да докажеш, че това не е било случайно. Да го докажеш на самия себе си - единствения, с когото в случая се състезаваш.
"Не можеш да се задоволиш с това и се чувстваш длъжен да тръгнеш отново. Мисля, че с моето чудовищно его бях станал противен на хората около мен. Системно избирах да не правя неща, които някои вече е правил. Това до някъде е принцип на солокатеренето, но именно тук нещата не винаги изглеждат разумни. Ако пътят на наистина е хубав и си решил да го изкачиш сам, фактът, че някой друг преди теб вече го е сторил, не би трябвало да има някакво значение. Ако има такова, то значи гониш на всяка цена собствено постижение, да докажеш колко струваш и непременно държиш да говориш за това.
Каквито и да са причините, дори когато са неразумни, ти трябва да завършиш това, което си започнал, което искаш да правиш, макар и само за да се освободиш от него. Дотук използвах само тъмни краски, но съществуват и онези приказни моменти, когато си сам в планината, малките вълшебни мигове, когато се чувстваш добре, преизпълнен с задоволство."
Последното голямо соло на Мулен е веригата Рато - Мейдж - Гаспар. Верен на себе си, той открива нови пътища, вместо да повтаря класическите. И, разбира се, отново по северните стени, през зимата, в продължение на девет дни. Безспорно това е изключително силно изживяване на високо ниво, но остане ли дълго време човек сам в планината, може да се сблъска с изненадващи неща, скрити в самия него. От дълбините на съзнанието изпълзяват мисли и чувства, за които не си и подозирал.
"От планинската верига, надвиснала над река Романш, виждаш в краката си долината и в началото това не те притеснява. Мъчиш се и не успяваш да се откъснеш от нея. След това преминаваш скалистия нос и вече си в твоята приказка. Тук ти си извън цивилизацията и се възприемаш като някъкъв бог. Чувстваш се огромен и имаш усещането, че хората там долу са мравки, а автомобилите - детски играчки. Това те опиянява. Искаше ми се да потопя пръст в Романш, да направя преграда и да гледам как водата се покачва. Около 2 - 3 ч. следобед слязох от върха на Гаспар. Реших първо да си устроя един добър бивак. Започнах да вия от болка. Започнах да крещя, че Оазан е само моя планина, че всичко наоколо е мое. Плачех.
Нервното напрежение и концентрацията по време на катерене са толкова силни, че когато спреш и се отпуснеш, започваш да плачеш и си в състояние на истинска лудост. Изведнъж изпитах желанието никога да не сляза долу. Страстта към планината е така огромна, че изобщо не можеш да я овладееш. Тя нуеумолимо те сграбчва и стомахът ти се свива на топка. Всичко е невероятно красиво - цветовете, залязващото слънце. Гледаш как деня бавно отминава и добината потъва в сянка, а при теб все още е светло. Ти си попаднал в различен свят, ти си вече на друго място. И ето, че в душата ти блясва светкавица. Казваш си:" Нямаш право да мислиш по този начин.Нямаш право да се отказваш от живота. Ти живееш на земята заедно с останалите хора.Ти си човек, а човекът не живее сам, като животно. В противен случай от него няма никаква полза." Разбрах, че трябва да спра и да се науча отново да бъда с другите хора. Смятах, че нямам нужда от никого и че планината ще ми даде всичко. Всъщност бях изпаднал в това състояние точно защото имах нужда от другите. На следващия ден всичко свърши. Една дълга мъчителна болест беше излекувана.
От този ден открих света по различен начин. Станах по - уравновесен. Намерих приятни хора. Разбрах, че осемте години катерене соло са ми били необходими, за да мога да живея по - добре в обществото, за да отида да си купя хляб без комплекси. Преди не можех да направя това, защото ми изглеждаше твърде нищожно в сръвнение с изживяванията горе високо. В планината всичко е в някъкво свръхизмерение, твърде различно от баналното ежедневие тук долу, където ти е невъзможно да съществуваш."
Останал верен на планината Кристоф Мулен свързва с нея друг вид емоции и преживявания, не по - малко силни, но много по - човешки - той осиновява дете и сам се грижи за сина си с цялата обич, на която е способен един баща. В същото време се посвещава на своите младоци - алпинистите от групата за високо майсторство, с които работи като треньор. Стреми се да ги научи най - вече как да се чувстват добре по пътя към върха, дори при най - тежките условия. Защото според Мулен едно качване в планината е такова, каквото си го направиш. С известни уговорки обаче.
Следва
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Helloween - In The Middle Of A Heartbeat
2. W.A.S.P.
3. W.A.S.P.
4. New Guns n' Roses November Rain with Buckethead and Robin fink solos
5. Helloween - Forever and One (Neverland)
6. WASP - Heaven`s Blessed
7. Rainbow - Catch The Rainbow
8. Wish you were here
9. случайно, но навреме...все пак, не толкова случайно
2. W.A.S.P.
3. W.A.S.P.
4. New Guns n' Roses November Rain with Buckethead and Robin fink solos
5. Helloween - Forever and One (Neverland)
6. WASP - Heaven`s Blessed
7. Rainbow - Catch The Rainbow
8. Wish you were here
9. случайно, но навреме...все пак, не толкова случайно