Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2009 15:26 - Приказка
Автор: zero Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3147 Коментари: 7 Гласове:
2

Последна промяна: 19.02.2009 16:02


Имало едно време...

  Приказката е за едно ангелче без крилца. Може би най-тъжното в цялото небесно царство, защото не му давали никакви задачи. Нито да отнася душите на починалите, нито да влюбва млади хора, нищо. Една вечер, ангелчето, което се казвало Ладе си седяло на любимото си облаче. Любимо защото ако го погледнеш под определен ъгъл, всеки ще види, че прилича на него. Няма небесно създание, без собствено облаче. Седяло си и си мечтало, колко неща можеше да върши, само ако имаше крилца.

По едно време се загледало надолу, а там на плажа прегърнати лежали едно момче и едно момиче. Те току що се целунали за пръв път. "Ще се намери ли някой да ги влюби" си мислило ангелчето и съжалявало, че то не може да им помогне да направи тази нощ незабравима за тях. Децата си говорили колко прекрасна и топла е вечерта и как само това облаче пречи да се разкрият всички звезди и да заблестят толкова силно, че нощта да се превърне в ден. Изведнъж, Ладе усетило нещо зад себе си. Почувствало лек ветрец идващ точно зад гърба му. Погледнало назад и видяло… крила. Прекрасни, бели, ангелски крила. Те можели да го отведат навсякъде където си поискало. Вече било наистина свободно. Решило, че първото нещо, което ще направи е да влюби истински двете деца, на плажа. Веднага се спуснало надолу и тихичко се приближило възможно най-много, за да не го усетят... Те тъкмо замълчали за момент. Били щастливи. Момчето се радвало защото облачето отлетяло и сега всички звезди блестели все едно само за тях. Момиченцето било малко тъжно, защото облачето много й приличало на нещо, но така и не могла да се сети на какво. В този момент, ангелчето разбрало защо са му пораснали крила. То видяло, че тя е голямата му любов докато било живо същество.
Сега вече е свободно, защото най-сетне е забравено.

„Свободни сме, когато сме забравени”



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - точно навреме
19.02.2009 15:36
благодаря ти!
цитирай
2. zero - :)))
19.02.2009 15:37
Благодаря Piccola! И на мен ми беше нужно...
цитирай
3. makaveli - страхотно
14.03.2009 11:36
и аз благодаря, много красива история
цитирай
4. eleonoraknyazheva - Отнесох го към
20.03.2009 18:59
себе си и към друг човек, и се запитах, кога ще бъдем свободни...?
цитирай
5. zero - Ех, Елеонора... :)))
20.03.2009 20:13
то е в нас зрънцето и „Свободни сме, когато сме забравени”.
цитирай
6. tera - А не е ли -
21.05.2009 19:57
свободни сме, когато забравим?
Всъщност не съм чувала такава приказка. Ти ли я измисли? :)
цитирай
7. zero - Tera :))))
22.05.2009 09:39
дали някога забравяме...дали.
Приказката не съм я съчинила аз, рових се в нета за една книга и където прочетох за нея там открих тази Приказка и ми хареса и си я преписах тук. Усмивки от мен за всички и теб Tera.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zero
Категория: Други
Прочетен: 1395424
Постинги: 208
Коментари: 1112
Гласове: 7590
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031