Постинг
19.02.2009 15:26 -
Приказка
Автор: zero
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3147 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2009 16:02
Прочетен: 3147 Коментари: 7 Гласове:
2
Последна промяна: 19.02.2009 16:02
Имало едно време...
Приказката е за едно ангелче без крилца. Може би най-тъжното в цялото небесно царство, защото не му давали никакви задачи. Нито да отнася душите на починалите, нито да влюбва млади хора, нищо. Една вечер, ангелчето, което се казвало Ладе си седяло на любимото си облаче. Любимо защото ако го погледнеш под определен ъгъл, всеки ще види, че прилича на него. Няма небесно създание, без собствено облаче. Седяло си и си мечтало, колко неща можеше да върши, само ако имаше крилца.
По едно време се загледало надолу, а там на плажа прегърнати лежали едно момче и едно момиче. Те току що се целунали за пръв път. "Ще се намери ли някой да ги влюби" си мислило ангелчето и съжалявало, че то не може да им помогне да направи тази нощ незабравима за тях. Децата си говорили колко прекрасна и топла е вечерта и как само това облаче пречи да се разкрият всички звезди и да заблестят толкова силно, че нощта да се превърне в ден. Изведнъж, Ладе усетило нещо зад себе си. Почувствало лек ветрец идващ точно зад гърба му. Погледнало назад и видяло… крила. Прекрасни, бели, ангелски крила. Те можели да го отведат навсякъде където си поискало. Вече било наистина свободно. Решило, че първото нещо, което ще направи е да влюби истински двете деца, на плажа. Веднага се спуснало надолу и тихичко се приближило възможно най-много, за да не го усетят... Те тъкмо замълчали за момент. Били щастливи. Момчето се радвало защото облачето отлетяло и сега всички звезди блестели все едно само за тях. Момиченцето било малко тъжно, защото облачето много й приличало на нещо, но така и не могла да се сети на какво. В този момент, ангелчето разбрало защо са му пораснали крила. То видяло, че тя е голямата му любов докато било живо същество.
Сега вече е свободно, защото най-сетне е забравено.
„Свободни сме, когато сме забравени”
Приказката е за едно ангелче без крилца. Може би най-тъжното в цялото небесно царство, защото не му давали никакви задачи. Нито да отнася душите на починалите, нито да влюбва млади хора, нищо. Една вечер, ангелчето, което се казвало Ладе си седяло на любимото си облаче. Любимо защото ако го погледнеш под определен ъгъл, всеки ще види, че прилича на него. Няма небесно създание, без собствено облаче. Седяло си и си мечтало, колко неща можеше да върши, само ако имаше крилца.
По едно време се загледало надолу, а там на плажа прегърнати лежали едно момче и едно момиче. Те току що се целунали за пръв път. "Ще се намери ли някой да ги влюби" си мислило ангелчето и съжалявало, че то не може да им помогне да направи тази нощ незабравима за тях. Децата си говорили колко прекрасна и топла е вечерта и как само това облаче пречи да се разкрият всички звезди и да заблестят толкова силно, че нощта да се превърне в ден. Изведнъж, Ладе усетило нещо зад себе си. Почувствало лек ветрец идващ точно зад гърба му. Погледнало назад и видяло… крила. Прекрасни, бели, ангелски крила. Те можели да го отведат навсякъде където си поискало. Вече било наистина свободно. Решило, че първото нещо, което ще направи е да влюби истински двете деца, на плажа. Веднага се спуснало надолу и тихичко се приближило възможно най-много, за да не го усетят... Те тъкмо замълчали за момент. Били щастливи. Момчето се радвало защото облачето отлетяло и сега всички звезди блестели все едно само за тях. Момиченцето било малко тъжно, защото облачето много й приличало на нещо, но така и не могла да се сети на какво. В този момент, ангелчето разбрало защо са му пораснали крила. То видяло, че тя е голямата му любов докато било живо същество.
Сега вече е свободно, защото най-сетне е забравено.
„Свободни сме, когато сме забравени”
благодаря ти!
цитирайБлагодаря Piccola! И на мен ми беше нужно...
цитирайи аз благодаря, много красива история
цитирайсебе си и към друг човек, и се запитах, кога ще бъдем свободни...?
цитирайто е в нас зрънцето и „Свободни сме, когато сме забравени”.
цитирайсвободни сме, когато забравим?
Всъщност не съм чувала такава приказка. Ти ли я измисли? :)
цитирайВсъщност не съм чувала такава приказка. Ти ли я измисли? :)
дали някога забравяме...дали.
Приказката не съм я съчинила аз, рових се в нета за една книга и където прочетох за нея там открих тази Приказка и ми хареса и си я преписах тук. Усмивки от мен за всички и теб Tera.
цитирайПриказката не съм я съчинила аз, рових се в нета за една книга и където прочетох за нея там открих тази Приказка и ми хареса и си я преписах тук. Усмивки от мен за всички и теб Tera.
Търсене
Блогрол
1. Helloween - In The Middle Of A Heartbeat
2. W.A.S.P.
3. W.A.S.P.
4. New Guns n' Roses November Rain with Buckethead and Robin fink solos
5. Helloween - Forever and One (Neverland)
6. WASP - Heaven`s Blessed
7. Rainbow - Catch The Rainbow
8. Wish you were here
9. случайно, но навреме...все пак, не толкова случайно
2. W.A.S.P.
3. W.A.S.P.
4. New Guns n' Roses November Rain with Buckethead and Robin fink solos
5. Helloween - Forever and One (Neverland)
6. WASP - Heaven`s Blessed
7. Rainbow - Catch The Rainbow
8. Wish you were here
9. случайно, но навреме...все пак, не толкова случайно