Урок за живота от едно дете

* Тези стихове са написани от едно момиченце, което е в болница на Ню Йорк. *

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в Луна парка?



Или пък чул ли си как пада дъждът по листата?



Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?



Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?



По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого  “как си”.
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си  “това ще го направим утре”.
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне.
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш ” Здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд.
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.



Животът не е спринт.

Затова отпусни се, чуй музиката.
Преди да спре песента.

Скъпи приятели,
Желанието на едно момиченце, което умира ... е да изпратите стиховете на свои познати, за да им кажете да живеят по-добре, тъй като самата тя няма да може да живее още дълго...

                                                                        

Mnogo e hubawo, naprawila si go strahotno, brawo na tebe!

Заслугата е товя Лоли, твоя ... за да могат четящите моя блог да прочетат писмото на момиченцето. Прегръщам те!

Jолкова много неща има в стиха на детето,
нека ги чуем - дано бъдем повече човеци след прочита.
Имаш голямо сърце, прегръщам те!

Благодаря!