Чайки целуват слънцето,
а аз вървя по брега
и се боя от прилива.

Един омар допълзява
от топлата утроба на морето
да провери дали сме си отишли.

Но устните не спират да шептят,
ти повишаваш глас и казваш:
Легни безшумно
и протегни ръцете си
като морски водорасли, удушени от вятъра.

От черупката на мида
пясъчно раче подава глава
и поема соления въздух.

Сега стоим притихнали,
гледаме потъващото слънце
и ти ме питаш как се казвам.

soooo good :)))

:)))))).

a как се казваш , ще се направя , че сльнчевите льчи ,
който се отразяват вьв морските вьлни и златистия пяськ ме заслепяват и не мога да погледна вьв инфото ти :))))))))))))))))))))))

дам слънчеви очила няма проблем, заради силните слънчеви лъчи - така става ли?

няма проблем , може и да затворя очи и клепачите ми да хванат тен и да разберат нещо от този прекрасен ден :))))))))))))

ти знаеш това
по - добре от мен...
за прекрасния ден :))).
Затвори очи
и ще си представиш...

хубаво е да затвориш очи и да си представяш това което някой нашепва в ухото ти :)))))))))

Това за Лека Нощ ли е моля -
затворените очи и тириририри...
и двата жирафа в розовите облаци.

затова има толкова малко красота в живота, защото се стремим да затворим очички и да се залъгваме. Нека всекидневието да правим красиво, ден след ден. По-трудно е, но пък усещането не е същото в безкрай пъти!

не се ли казваш Малката русалка? Която никой не трябва да пита, как се казва. ;))

може би...Малката русалка. Приказно.