Дъждът вали и капките
като мъниста могат да  се преброят.



Дъждът  руши нощта и камъка.
За него няма прегради.
Не знам дали пороят
не отнася и времето със себе си.
Или това е време, направено
като дъжда.
Треската ми пак се върна,
като ледена река.
Сега съм сама в леглото - 
разтварям се. Плътта е
като мокрите цветя,
забравени във мрака
на градината...

Но все пак настъпва утрото
с лека светлина



от кои ли да си набера?



Отново ще се пътува,
очакване
щастливи усмивки 
откраднатите мигове
заедно - въпреки разстоянието.
Обещавам на теб и себе си.