- А ти момиченце с тази синя дълга рокля и тези дълги коси  коя си? - попита Нептун, царят на моретата  и леко пооправи дългата си брада от зелени водорасли.
 - Аз съм малкото дете на моряка  -  онзи, чиято къща е на ето тези скали и посочи с пръст зад себе си.



 - Много са  сини очите ти като син крем.



 И си с лунички по лицето като разцъфнали макове.



А къде си тръгнала боса, без шапка в утрин синя ?



Тук съм на брега на океана и изпращам татко си -
крача в снега, скрил в мене пролетта,
крача в буря, а птица пее в гръдта ми,
гледам отдалечаващия се кораб с белите платна
и си спомням за нежно - оранжевото утро



и слънчогледовите поля



и венеца от слънца на моята глава.

Едно кратко сбогуване и едно дълго чакане.
В дръзко синия хоризонт



кораба се изгубва, става малък като точка.
Само студената вода мие краката ми...
- Царю моля те за попътен вятър и безаварийно завръщане на татковия кораб!
- Ще изпълня молбата ти момиченце. Сега се прибирай вкъщи, че  краката ти замръзнаха.
 
 

 

...малко момиченце...топло одеяло и чай от Ехинацея... и по късно 3 капки Ром... ;)))

Добър съвет. Благодаря ти.

попътен вятър и безаварийно завръщане на татковия кораб

Пътуваме, пътуваме...
и чакам скорошно завръщане.

Вечерта тогава беше наистина синя и роклята ми също, когато застанах пред Нептун... преди много години.
И твоята привечер да бъде хубава!

момиченцети порасна ли?
Очите му пак ли са сини?
Сини поздрави!:)))

Момиченцето
и порасна
и малко още не...
Усмихнат ден mmmmmmmm.