По моста в пъстра смес 
   минаваше тълпата 
   и слънцето, на път 
   в небето от кристал,
   със ореоли бе обвито,
   като шал,
   на флорентинските красавици челата.



    Изпитали докрай властта на този чар,
    помощниците на добрия стар златар
    забравиха за миг защо са там събрани,

    а глух за всеки шум и всяка суета,
    Челини, още млад, дълбаеше с длето
     върху мъничка кутийка с чудни звуци
     и ми се усмихваше едва...
     на мен, заслушана в песента и.
 
     И с нея мислено заспивам вечерта...



  От мои спомени във Флоренция
       

Флоренция!И...Ловеч.))Лека нощ!Благодаря ти!