Поемаш улицата вдясно,
 вървиш по кея,
 минаваш моста,
 почукваш на вратата.

 А слънцето блести,
 морето си тече
 и на прозорец грей саксия с цвете.

 Една кола минава по брега отсреща.
 Обръщам се към жизнерадостния изглед,
 не забелязвайки, че е отворена вратата зад  гърба ти.
 Стопанката стои на прага,
 домът със сянка е изпълнен.

 Ала на масата личи отблясък,
 отблясък от деня върху бутилка, върху  плод,
 върху чиния от порцелан, върху кресло...
 И ти оставаш тук, на прага, помежду
 света, изпълнен със подобни на самия теб,
 и твойта самота, гъмжаща
 от цялата вселена.

  И защо младото момиче - продавачка на цветя беше с нарисуван нос и мустачки като на мишок?   Много весело изглеждаше и слънчево :):):) И на мен - по същия начин.

http://www.vbox7.com/play:84c58739


  

това беше в съботния ден - бях на изложба на овчарски кучета в Морската градина много ми харесват и допадат тези кучета и после взаимната усмивка от моя страна и на момичето - просто една случайност, което направи денят ми приятен и забавен.Радвам се, че отново си тук.