Писмото чакано от мен инкогнито в плик
обвит в пощенската марка , а отвъд
е подпечатал тази марка зодиакът
и твърде трудно ще се разчете адреса ми във  нейното назъбване.

Когато го получа слънцето ще е студено
отломки от крушение ще  има на площада  Мой
между които ще се отличава смелостта ми,
подобна на скрипец от катерички.
Ще го разтворя в миг замахвайки с весло
и ще започна да чета.
Това наистина ще предизвика струпване на хора,
но няма да престана
и никога нечуваните думи ще отплуват
ще бъдат от пламтяща слама и ще светят в азбестова клетка
върху дървото с гатанките окачена.

Писмото, чакано от мен ще има цвят на платноход  помръкнал
но вестите които ще ми донесе са с форми на поток.
Отново ще намеря в тези форми всичко което съм загубила
ония светлини обвили нереалните неща
животните чийто превъплащения ми сочат смисъл
и камъните които мислех, че са хвърлени за да се заблудя самата аз.
Със колко мънички размери писмото чакано от мен,
дано не се загуби сред  зрънцата от отрова.
 
Може би...

 

Писмо...май позабравихме тази дума, както и тръпката при отварянето))) Поздрави))



ps.ако може малко темплейта си барни и шрифта, че мъчно се чете.

настроението ми като съм писала това - наистина звучи малко объркано, но под противопоставяне на нещо се крие друго - още по - неясно се поучи обяснението ми...
Благодаря ти!