Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2007 20:02 - За тридесетгодишните...
Автор: zero Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2371 Коментари: 4 Гласове:
0



    " Трябва да се признае един очевиден факт:  детските увлечения и дружби остаряват и умират на двадесет години. Ако си спомняме още някое момиче, то е вече дама, а оцелелите другари са станали приятели. Едното няма нищо общо с другото. Другарите са съучастници, докато приятелят е винаги малко нещо съдник, а понякога и обвинител.
       Когато казвам: " У Жако съм с другари", това означава: " В кръчмата съм с приятели." Защото и кръчмите се преобразяват с годините. Те престават да бъдат оазиси и се превръщат в заведения.
       И така аз съм с приятели, които всички по - рано са били мои другари, в същата кръчма, която някога беше любимо сборно  място. Утре  е  Коледа. Подходящ ден за равносметка.
       Между нас има много привързаност, достатъчно  доверие и известно уважение. Изобщо напълно похвални чувства.  Разбира се, и помен няма от бурните заслепления, както и от тържествените клетви, които ни свързваха някога. За десет години сме имали време да измерим границите на взаимните чувства и мястото, което всеки заема в живота на другия. Не преобразяваме вече по цели нощи света, пиейки евтини спиртни напитки. Ние преминахме етапите на етикираните бутилки. Сега пием по - доброкачествен алкохол, в по - малко количество. Разменихме белите си нощи и черните си дни срещу черни нощи и бели дни. Загубихме при тази смяна, защото в резултат от втората смесица се получава сиво. При другата , макар и съставена от същите цветове, изглежда розов. Който може, нека разбере защо!
        Франсоа, Венсан, Пиер, Жан... Целият проблем е, че ние не се чувстваме добре в множествено число...
        - Колкото до мен - казва Пиер, - и пред мен винаги е стоял един избор, който никога не съм могъл да направя и който е по - важен за мен от всички останали: кога по - малко те боли - когато получиш куршум в сърцето или ритник в задника. Има две школи.
       Когато се разделяме, атмосферата е разнежена. А коледната нощ не обещава нищо хубаво. Ситен студен дъжд загрозява улиците. Само още два градуса под нулата и те ще се покрият със снежен килим и тогава щяхме да чуем хора на ангелите. Всичко щеше да бъде преобразено.
       Дали няма да бъде достатъчно и аз да понижа с два градуса собствената си температура, за да не ръми и в душата ми? "


  от  " Улица Хавър" за Франсоа
  автор Пол Гимар
 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. noir - ~ N ~
20.05.2007 21:09
Sweet :)
цитирай
2. tessy - :)
21.05.2007 22:00
красиво написано...
цитирай
3. анонимен - Много добро!
25.05.2007 16:00
Благодаря за удоволствието!
Поздрав!
цитирай
4. zero - Поздрави от мен Ани,
25.05.2007 16:49
слънчеви и усмихнати почивни дни ти желая!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zero
Категория: Други
Прочетен: 1395445
Постинги: 208
Коментари: 1112
Гласове: 7590
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031