Постинг
05.05.2007 22:43 -
За Дейв
"С последните останали му сили той закрета след тях, докато керванът не спря пак; тогава Дейв се дотътри край другите шейни при своята и спря до Солекс. Водачът на шейната се върна малко назад, за да си запали лулата от съседа. После се върна и подкара кучетата. Те се втурнаха по пъртината необикновено леко, без всякакво усилие, смутено обърнаха глави и изненадано спряха. Водачът също се изненада: шейната не се беше помръднала. Той повика другарите си да видят какво се бе случило: Дейв бе прегризал двата теглича на Солакс и застанал точно пред шейната, на старото си място.
Той умоляваше с очите си да го оставят там. Водачът на шейната се озадачи. Другарите му заговориха за това, как едно куче може да умре от мъка, когато не му дават да върши работата, която го убива, и взеха да си припомнят за известни на тях случаи, в които кучетата, твърде стари за влачене на шейна или болни, умирали, когато ги махали от впряга. Според тях, понеже Дейв щял все едно да умре, би било проява на милосърдие да го оставят да умре впрегнат в шейната, доволен и с леко сърце. Затова пак го запрегнаха и той гордо пое напред, както го бе правил досега, макар че неведнъж неволно изкимтяваше от пристъпа на вътрешната си болка. На няколко пъти той падаше и кучетата го влачеха така, че окуця с единия си заден крак.
Но той издържа, докато керванът спря на стан и водачът го настани до огъня. Сутринта Дейв бе толкова слаб, че не можеше да пътува нататък. Когато започнаха да впрягат, той се помъчи да се промъкне до своя водач. С невероятно усилие той се изправи, залитна и падна. Тогава Дейв бавно запълзя по корем напред към мястото, където слагаха хамутите на другарите му. Той протягаше предните си крака и с придърпване придвижваше напред тялото си, пак протягаше предните крака и пак се придърпваше мъничко напред. Силите му го напускаха и другарите му го видяха за последен път, прострян на снега да се задъхва и да се мъчи да тръгне подир тях. Но печалният му вой продължаваше да долита до тях, докато не се скриха от погледа зад крайбрежната гора.
Там керванът спря. Шотландският мелез бавно се върна по стъпките си в напуснатия от тях стан. Хората се смълчаха. Екна револверен изстрел. Мелезът припряно се върна. Заплющяха бичовете, весело задрънкаха звънчетата, шейните се понесоха по пъртината, но Бък разбра, пък и всички кучета разбраха какво се беше разиграло зад крайбрежната ивица дървета."
по Джек Лондон
Той умоляваше с очите си да го оставят там. Водачът на шейната се озадачи. Другарите му заговориха за това, как едно куче може да умре от мъка, когато не му дават да върши работата, която го убива, и взеха да си припомнят за известни на тях случаи, в които кучетата, твърде стари за влачене на шейна или болни, умирали, когато ги махали от впряга. Според тях, понеже Дейв щял все едно да умре, би било проява на милосърдие да го оставят да умре впрегнат в шейната, доволен и с леко сърце. Затова пак го запрегнаха и той гордо пое напред, както го бе правил досега, макар че неведнъж неволно изкимтяваше от пристъпа на вътрешната си болка. На няколко пъти той падаше и кучетата го влачеха така, че окуця с единия си заден крак.
Но той издържа, докато керванът спря на стан и водачът го настани до огъня. Сутринта Дейв бе толкова слаб, че не можеше да пътува нататък. Когато започнаха да впрягат, той се помъчи да се промъкне до своя водач. С невероятно усилие той се изправи, залитна и падна. Тогава Дейв бавно запълзя по корем напред към мястото, където слагаха хамутите на другарите му. Той протягаше предните си крака и с придърпване придвижваше напред тялото си, пак протягаше предните крака и пак се придърпваше мъничко напред. Силите му го напускаха и другарите му го видяха за последен път, прострян на снега да се задъхва и да се мъчи да тръгне подир тях. Но печалният му вой продължаваше да долита до тях, докато не се скриха от погледа зад крайбрежната гора.
Там керванът спря. Шотландският мелез бавно се върна по стъпките си в напуснатия от тях стан. Хората се смълчаха. Екна револверен изстрел. Мелезът припряно се върна. Заплющяха бичовете, весело задрънкаха звънчетата, шейните се понесоха по пъртината, но Бък разбра, пък и всички кучета разбраха какво се беше разиграло зад крайбрежната ивица дървета."
по Джек Лондон
1.
анонимен -
Отдавна не бях чела
06.05.2007 12:02
06.05.2007 12:02
подобна литература и сега ми дойде добре!
Благодаря за удоволствието!
Хубав, празничен ден!
цитирайБлагодаря за удоволствието!
Хубав, празничен ден!
Благодаря! Усмивки и лек ден и на теб.
цитирай
3.
sigrina -
[S]
06.05.2007 15:37
06.05.2007 15:37
И на мен ми дойде много добре :)
цитирайНа мен вечер "ми идва много добре" Дивото зове и историйте с кучета за които пише Дж. Лондон и филма е забележителен.
цитирайДа, Джек Лондон е институция. Всяко малко момче трябва да го прочете
цитирайАбсолютно Nait.
цитирайсилно и вълнува...
спокойна вечер и приятна почивка!
цитирайспокойна вечер и приятна почивка!
и на теб усмихнати почивни дни.
цитирайСетили сте се да поднесете нещо толкова хубаво!Страхотен автор!
цитирайХаресвам писането на Дж. Лондон и пътувам до Доусън с кучешкия впряг.
" Нагонът, скитнечески стар,
оковите на навика разбива
и в спящия отколе звяр
за нов живот кръвта пробужда дива."
цитирай" Нагонът, скитнечески стар,
оковите на навика разбива
и в спящия отколе звяр
за нов живот кръвта пробужда дива."
Благодаря ти че ми напомни за Джек Лондон, а от него се сетих и за друг мой любим автор -О'Хенри, достави ми двойна радост! Още веднъж благодаря!!
цитирайи за рецептата - ще я пробвам утре, защото си обичам
тестени закуски и сладко.
цитирайтестени закуски и сладко.
и дивото зове..просто. мене лично ме разбива 1000 дузини. и лунната долина ме кефи, въпреки че е толова различна. Но те негповите неща са метафори и преклонение към човешката воля. или си замесен от правилното тесто или не си, както казва Джек.
цитирайНе само преклонение пред човешката воля но и за " огромен вълк с великолепна козина, който и прилича и не прилича на всички други вълци. Той идва самичък от страната на слънчевите гори и слиза на една полянка сред дърветата. Тука вълкът седи унесено известно време и издава проточен и печален вой, преди да си отиде". Мисля, че нямаш нищо против така да ти отговоря. Слънчев и усмихнат ден.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Helloween - In The Middle Of A Heartbeat
2. W.A.S.P.
3. W.A.S.P.
4. New Guns n' Roses November Rain with Buckethead and Robin fink solos
5. Helloween - Forever and One (Neverland)
6. WASP - Heaven`s Blessed
7. Rainbow - Catch The Rainbow
8. Wish you were here
9. случайно, но навреме...все пак, не толкова случайно
2. W.A.S.P.
3. W.A.S.P.
4. New Guns n' Roses November Rain with Buckethead and Robin fink solos
5. Helloween - Forever and One (Neverland)
6. WASP - Heaven`s Blessed
7. Rainbow - Catch The Rainbow
8. Wish you were here
9. случайно, но навреме...все пак, не толкова случайно