"Може встрани от теб да има хора и техните викове да те дразнят или да ти пречат да  мечтаеш. Или пък сутринта да си стъпил накриво с левия крак и всъщност изобщо да не си имал намерение днес да правиш това. Може този ден приятелят ти, с когото сте в една свръзка, да не успее да отговори на твоите изисквания. Всички тези ситуации са възможни и тогава, въпреки че се намираш на хубава линия на гранита и над теб небето е синьо като на пощенска картичка, няма да се чувстваш истински добре. Обратното, може да си добре върху гнила скала по време на буря. С моите ученици съм изживял страхотни приключения на нетолкова привлекателни места. В същото време имам неприянти спомени от очарователни маршрути в компанията на бързи и силни катерачи, които обаче с нищо не са ме вдъхновили, и всичко е минало банално."
   Кристоф Мулен често говори за спокойствието в планината, когато човек е изправен пред различни рискови ситуации или просто е в сурови условия, с които трябва да се справи. Лесно ли е да усмириш ударите на сърцето и изобщо нужно ли е да правиш това, след като всъщност търсиш силни усещания и всякъкви екстремни рлеживявания?
    "Разбира се, спокойствието не е нещо, което се придобива с магическа пръчка. Трябва да натрупаш много опит заедно с останалите в планината, за да го разбереш. От една страна не можеш да изживееш истински добре приключението, не си ли относително отпуснат и спокоен, без да се тревожиш. В същото време абсолютно задължително е да бъдеш бдителен, а за това е необходимо да изпитваш страх. Не се ли страхуваш, многократно се увеличават шансовете за злополука и може да оставиш кожата си там горе само защото не си бил достатъчно внимателен. Ако не изпитваш никакъв страх,  ти се намираш в състояние на неосъзната нестабилност. Само страхът ще ти позволи да бъдеш смел, защото те прави прозорлив и отговорен."
      Безспорно алпинизмът си остава едно от най - големите предизвикателства за тези, които дръзват да надминат дори собствените си възможности, както прави и Мулен. Интересното обаче е, че той не смята алпинизма за занимание, което само по себе си ще те накара да израснеш и да се превърнеш в зрял човек. Според него при алпинистите понякога прагът на чувствителност е толкова висок, че оставаш завинаги повърхностен. Достойно би било например, отправяйки се към върха, да мислиш предимно за това, как да изведеш експедицията докрай, а не да казваш като някои, че си покорил този връх, защото си се срамувал да се върнеш, без да си успял. 
     "Всички имаме своите доводи и всички ще са достойни за похвала. Всички тръгват към върха, за да го изкачат, и всички се страхуват от провала. В нощите преди моите солокатерения се виждах десетки пъти да падам, но това никога не ми попречи да тръгна. Най - голямото ми безпокойство беше, че може да не успея. Нормално е, когато си набелязал някъква цел, да искаш да я осъществиш.
    Никога обаче няма да успееш в планината, ако не си готов да се върнеш обратно. При всяка стъпка напред трябва да си сигурен, че можеш да я направиш и назад. Ще имаш успех само ако си оставал жив, ако не си извън границите. Способен ли си да слезеш един ден, когато се наложи, а на следващия да се качиш отново - планината винаги ще бъде там!? А ако нямаш повече възможността да се върнеш горе, значи не трябва да го правиш и най - добре е да приемеш този факт.Кому е нужно да изкачи някои връх, ако няма да се върне обратно?"
     За своите постижения в солокатеренето Кристоф Мулен е удостоен два пъти с високото отличие на Френската федерация за планина и катерене Iristal FFME. Не обича да нарича тренировки занятията си с младите алпинисти, защото " тренировките са за спортисти, а планината не е спорт." Тя е нещо много повече. Тя е цяло изкуство.
      "Моят чичо, който беше художник, ме заведе веднъж в долината на река Оаз да видя местата, рисувани от Ван Гог: те се оказаха абсолютно банални. В нарисуваните картини те обаче са изключително вълнуващи и докосват душата на всеки, който ги види, предизвикват силни емоции. Така и алпинистите от висока класа не трябва да бъдат смятани или сами да смятат себе си за герои. Те просто трябва да вдъхновяват всички хора."
    
 

Хареса ми паралела между художника и алпиниста.Вярно е.