В Исландия господар е вятърът
Той е навсякъде и постоянен. Духа упорито и ядно, така че на човек му се струва, че е на капитански мостик, а не на твърда земя. От него те заболяват ушите. И хич да не ти пука, че исландците ще те гледат странно със спуснати наушници на бобровата Ви шапка при температура 12 градуса. Вятърът управлява времето и го мени според настроението си, а когато не знае какво иска - ефектът е дъжд и слънце едновременно.
 През зимата температурата рядко пада под 12 градуса. Любопитното е, че на острова е по - топло, отколкото по същото време напр. в Осло или Москва.
Зимата потапя късата  суша в мрак. На 21 декември слънцето се задържа на хоризонта едва три часа - от 12 до 15 часа. През пролетта пък островът се просмуква от разтопения сняг и е непроходим. Затова най- доброто време да дойдете в Исландия е лятото и началото на есента. През юли и август навсякъде цъфтят пъстри алени, виолетови, жълти и бели цветя. Овцете тръгват на паша и стадата се белеят в далечитната като разлято мляко. На 21 юни  слънцето пък свети чак до полунощ - едва залязло, изгрява пак. Затова не се чудете, ако видите по прозорците на домовете залепени листове черна хартия - къщата не е в траур, просто обитателите и се опитват да поспят.
   Как расте бананът на лед?  
Островът е населен само по крайбрежието. Вътрешността на Исландия е пуста - вулканичният и характер, пустинно - марсианският и пейзаж, суровият и климат и липсата на съобщения пречат на възникването на големи съобщности. Най - северната столица на света е основана през 874г. от Инголвюр Артнарсон. Той я нарича Рикяик, което в превод означава Димен залив. Мощните геотермалните извори наоколо осигуряват на града достатъчно естествена енергия, която позволява на Рейкявик да остане една от най - незамърсените столици на света. Те се използват преди всичко за отопление на над половината от сградите тук. В резултат на това само на 250 км. от Северния полярен кръг се отглеждат краставици и домати, дини и грозде, и даже банани.
    В Исландия няма железопътни линии , а пътищата често не достигат до местата, където са истинските и ценности. Почти не се виждат асфалтирани шосета, а връзката между селищата по крайбрежието се осъществява  само от път №1, по който има кратки асфалтирани участъци, най - вече около столицата и другите по - големи центрове. Затова, ако сте решили да опознаете Исландия както трябва, се пригответе за дълги походи и спане на палатки. Къмпирането е разрешено навсякъде, както вместо впрочем и във всички скандинавски страни. Запалвате голям огън в средата на кръга, защото нощите тук са студени дори и през лятото, и отблясъците му заиграват по близките скали, ограждащи долчинката, в която сте спрели. Тишината нашипва легендите на викингите, които ни напомнят за онези времена, когато вятърът е свирил в цепнатините, а клановете Сихфусдотир и Харалсдотир са се хвърляли в люти битки...
 
Аз съм родена в Исландия

Вулканичния ледник Vatnajokull

Eдин от на й- колоритните обитатели на острова - птицата Puffin

Река в националния парк Thingveller
  
Столицата Рейкявик

Спокойствие по улиците на Рейкявик

"Синята лагуна" - термален извор от недрата на земята, намиращ се в пустиня от сива лава. Водата е много солена и синя. Едно от най - романтичните места в Исландия