Красота. Белота.
Навсякъде.
Небето е цялото в звезди.
И разбира се това е само в Антрактика.
Базов лагер на научно - изследователска станция сред ледовете.
Доктор Уилсън пристига с хеликоптер за да  открие тук в планината Малбо  единствения метеорит, паднал от Меркурий.
До планината се стига само с кучешки впряг от осем кучета  - хъски.
Техният водач е Джери, а кучетата са - Мая, Макс, Бъk, Шадоу и ...
Кучетата са четири двойки, всички са момчета, само Мая е момиче - тя е и водач на впряга.
Много умни кучета, красиви, отлично справящи се със суровите условия сред снежната природа.
"Мойте деца" - както ги нарича самият Джери.
Шейната вече е натоварена с всичко необходимо и Доктора,  Джери и впряга потеглят към планината.
Кучетата се справят отлично. Това не им е за първи път. Щастливи са. Неуморими са, с лекота цепят бялата партина.  Джери ги води и проверява за тънък лед. Той е опитен водач. От много години е сред тези ледове. Много експедиции са търсили неговата помощ.
Вече са в подножието на планината. От станцията се обаждат за наближаване на страхотна буря.
Джери казва на Доктора, че е наложително веднага да обръщат шейната и да се връщат обратно.
Доктора не се съгласява. Той е на крачка от заветното място и не може да се откаже от целта.
 Джери му дава само половин ден.
 На другия ден Доктора достига до мястото и открива метеорита. Щастлив е. Обажда се в станцията за намирането на заветния метеорит.
От вълнение, без да забележи, говорейки по телефона стъпва  на края на голям  блок от сняг и  пада. Ледът се пропуква и Докторът е до кръста в ледената вода. Джери не може по никакъв начин да стигне до него. Тогава той подава въже на кучето Бък и то с пълзене стига до пострадалия. Докторът хваща въжето и със последни сили успява да  излезе. Джери го качва на шейната и добре го завързва. Уълсън е със счупен крак. Не трябва да се губи никакво време. А и бурята вече е започнала. .." Хайде деца мои, тръгвайте обратно" - вика Джери на кучетата. Те не чакат друга покана.Усещат бурята и с пълни сили бягат ли бягат, надпреварващи се със снежната стихия. Всички в базата очакват пристигането им. Ето шейната се задава. Всички излизат да ги посрещнат. Докторът трябва веднага да се откара в болница. На Джери пръстите му на двете ръце са измръзнали. Цветът им е станал лилав. Кучетата се справиха перфектно. Животът на Уилсън беше спасен с тяхна помощ.
   Тук в Антрактика вече не може да се остане - лошото време не позволява. Всички трябва да напуснат станцията. Хеликоптерът е готов. Всички са качени. Джери пита за кучетата - кога ще ги вземат и тях? За кучетата ще се върнат след като оставят Джери и Доктора в болницата.
   Вече пострадалите са в болницата. На доктор Уилсън е спасен кракът от отрязване. Пръстите на Джери са добре. Той се интересува за "свойте деца". Приятелят му казва, че поради лошото време е невъзможно и никой не е съгласен да лети до базата. Кучетата остават  там сами, завързани всичките осем на една верига, за да не се загубят. Датата е 12 февруари.
  След седмица едно по едно кучетата се освобождават от веригата и тръгват да търсят храна из околността. Хващат с хитрост птици - половината кучета гонят птиците отляво те летят надясно и биват пресрещнати от останалите кучета. Така птиците не можеха да се спасят и ставаха плячка на кучетата. Дните се нижеха. Кучетата сами бродеха из бялата пустош и се надяваха...
  Джери постоянно мислеше за свойте деца. Всеки го убеждаваше, че в това време не може по никакъв начин да се стигне до базата. Докторът беше удостоен  с почести за открития метеорит. Джери ходи и при него да моли за помощ. Докторът имаше връзки и влияние, но той му каза да забрави кучетата и че нищо не може да се направи.
   Вече е месец април. Кучетата се събуждат. Целите са затрупани със сняг. Всички са притиснати едно о друго за да се топлят. Гладни са. На едното му се привиждат миражи като  топки в червен, жълт,  оранжев цвят. То скача и иска да улови една топка. Но ледът се пропуква и то пропада надолу. Загубва се под водата. Всички кучета се събират над дупката и вият жално.
  Джери се захваща с работа. Обучава деца да карат кану. Но мисълта за кучетата не му дава покой.
   Вече е лято. А кучетата там в Антрактика са все така сами, бродещи из снеговете гладни и изнемощяли. Бък вижда тюлен как се храни от умрял кит. Отхапва къс месо от кита. За това бива подгонен от тюлена. Кучето бяга по леда, а тюлена го преследва плувайки под леда. През това време другите кучета необезпокоявани от тюлена залъгват глада си с месо от кита. Тюленът разбира, че натрапници му крадат от плячката. Връща се и разгонва кучетата. Мая бива ухапана по лапата от тюлена. За кратко кучетата утоляват глада си...
 Вече е 152 ден откакто кучетата са сами.
  Вечерта,  когато Докторът се  прибира от поредното  представяне на метеорита...синът му вече е  заспал. Вижда рисунката му на леглото - нарисувани осем кучета с различен цвят  и надпис " Тези кучета спасиха живота на баща ми".  Тогава той решава да  помогне на Джери.  Всички  негови приятели  се отзоват. Докторът ги събира   -  неговата приятелка  управлява хеликоптера и картографа - който познава Антрактика като дланта си( историята за него и изследователка от италиянската база тук е друга). Всички разбира се и Джери тръгват към базата. Но дали от  кучетата има уцелели?
  Всички слизат от снегохода. Пред станцията са.
  Джери измъква веригата изпод снега. Кучетата са се отвързали.От долчината се чува слаб кучешки лай. Всички се споглеждат. Кучетата  са усетили, че вече не са сами. Със скокове се озовават пред Джери. Той ги преброява. Останали са пет. Боже стой на колене и прегръща кучетата. Те са живи - 152 дни са изминали от февруари до август. Картографа е облизан целия, моли Джери да го спаси от целувките на Дюк. Всички щастливи се качват в снегохода. Кучетата са спасени. Но Бък отказва, лае настоятелно.  Джери тръгва след него. Вижда Мая, легнала на снега със затворени очи. Дали е жива? Мая е жива, но не може да върви, заради раната на крака. Джери я взима на ръце и се качва в снегохода. Бък го последва. Остава само един гроб с два нашийника на него. Другите шест кучета са спасени. Красиви животни с бяла козина, само около очите са с черна окраска. И много големи очи. Викаги са  заедно. Джери много ги обича и те него. 
  Дано не съм Ви отегчила...