"Човек има три кожи - естествената, облеклото и жилището"
   През 2000 година на път между лятото на Антиподовите острови и пролетта на Северното полукълбо, сред Тихия океан почина художникът - архитект - еколог Фриденсрайх Хундертвасер, нарекъл се още Дункелбунт ( тъмнопъстър), Регентаг( дъждовен ден). Дарил на родната си Австрия уникални туристически атракции, но оценен истински в САЩ, Канада,Австралия, ЮАР, Япония, Хонгконг и Латинска Америка, както и в скандинавските страни, той създаде оазиси от красота за хората в бетонните градове.
   Беше скандално различен от художниците и архитектите на хилядолетието - интелектоален скитник като Ван Гог и Гоген, миролюбив бунтар като Ганди, привидно наивен във философията си, но по бибилейски привлякъл невинните към светлината на своите творения. В странствата си по света два пъти минал и през България и се вдъхновил от планините ни и от красивата Ирина.
    Роден на 15 декември 1928 година в семейството на техник, Фридрих остава сирак на една година. Лишенията и трудностите му като син  на еврейка по време на нацизма го научават да  се бори сам. Беше краен индивидуалист, който искаше да прегърне света: егоцентрик, който искаше да направи щастливи всички хора по земята. След войната успява да влезе в Академията по изобразителни изкуства, където обаче остава само три месеца. Много по - късно ще се завърне там като професор. В 1948 г. продава първата си картина за чаща вино във виенския клуб на художниците и започва скиталчествата си - живее в Мароко, Италия, Париж. Докато обикаля с колело столицата на изкуството през 1953г., открива спиралата, която става център на неговото творчество. Той се заема да направи света по - хубав с " вариации върху спирала". Обявява правата линия за престъпление от морална гледна точка. Вглъбен в себе си, копнее за топлина и близост, но не намира лично щастие.
    Известни са неговите  пъстри " екокъщи", пръстнати по целия свят, които възвестяват тържеството на една глобална архитектура, пълна с изненади и радост. Той анатемосва линеала като " оръдие на дявола" и пледира за " прозоречното право" и " дълга към дървото" като част от неотменимото право на човека да даде индивидуален облик на жилището си, за да не секне диалогът му с природата. Поне докъдето стига ръката на надвеселия се от прозореца си, дотам може да бележи той по свой вкус пространството от сградата. Различни хора живеят зад различни прозорци, но дървото е желан гост във всяко жилище, а между етажите трябва да му бъде определено специално място. 
     Ето една от общинските жилищни сгради във Виена, облагородена от Хундертвасер
   
Старите жилища от 60-те години са освежени от архитекта със различни цветове, по фасадата има стъклени плочки в различна форма.

Архитектурата на шадравана пред цветната сграда  целият в малки плочки. В дъното на снимката се вижда лъв - направен е от месинг - това е вход на детска градина.
  
   Според Хундертвасер човек не върви във права линия, а се накланя от единия към другия крак, ритъмът и движенията на всяко живо същество чертаят лабиринт, спирала. Правата линия не е божествена, а богохулна.     Целият живот на Хундертвасер бе защита на хармонията с природата.  

за Hundertwasser може да се приказва много. Бил е определено личност с интересни виждания, най вече касаещи съжителството на човека в една симбиоза и допълване с околната му среда и свят изпълнен с красиви цветове и без прави линии.

Горната сграда е една от 3те във Виена имащи нещо общо с него ... В тази има жилища, които се дават под наем (доста скъпо) и може да де гледа само отвън. Фонтанчето долу също е доста чаровно. Красиво е обаче да си там в някой светъл пролетен или есенен ден (самата уличка е тясна и тъмна иначе). В сградите на Hundertwasser няма прави линии, няма прави стени, няма прави подове и тавани. Стълбите не са с еднакви стъпала и също са криви ... и навсякъде е шарено. Но не безвкусна шарания а съвсем премерено и балансирано, тук таме с някой акцент.

Другата сграда на Hundertwasser във Виена е музеят му (няколко пресечки по нагоре от тази на снимката). Там има 3 етажа постоянна негова експозиция и вече може да влезнете и да разгледате за какво наистина става дума. Една от типичните идеи на автора (освен липсата на прави линии) е че мястото на дърветата не е само на земята - те трябва да са в сградата, на терасите и на покрива :) Определено е готино :-) Това всъшност е част от цялостната концепция, че трябва да живеем в симбиоза с природата а не за сметка на нея. Вътре има и макети на проекти за цели еко-селца.

а да .. пропуснах да кажа, че под тая сграда на снимката има едно хубаво кафе в което може да гледате филм за Hundertwasser и да си поприказвате с Жената вътре, която го е познавала лично.

Третата сграда във Виена, която вече само е била окрасена и преобразена от Hundertwasser е завода за преработка на отпадъци. В резултат на намесата на му той е заприличал на нещо доста по близко на дворец от 1001нощ отколкото на завод за преработка на отпадъци.

Останалите му творенията са пръснати по целия свят - къщи, църкви, цели ваканционни селища ... и всичките са все така весели и шарени. Пожелавам на всеки да се докосне до това изкуство :-)

Чудесно написано за Hundertwasser.Знам за фабриката за отпадъци - стените и на места са като вълни с плочки, наредени шахматно. В имението си в Нова Зеландия той е посадил 300 000 дървета. Там е погребан, като на гроба му е пожелал да расте само едно дърво.

Аз много харесвам Хундертвасер.Винаги си го свързвам с Джо Завинул и двамата са много цветни, единия в живописта, другия в музиката.

Тебе много те харесах!