Неделна утрин е, ранна - в смисъл че парижанинът още не е изпил своето кафе. Жена му се протяга в розова ношница пред огледалото, сега е празник, неделя, ден на бавното протягане - оох, че е хубаво. А аз рано - рано съм тръгнала по още незавладените от автомобили улици към една изложба.
    Когато си в Мадрид тръгваш най - напред към "Прадо", където са Гойя, Веласкес и Ел Греко. В Ермитажа търсиш Петров - Водкин. В галерия "Тейт" в Лондон се срещаш преди всичко с Търнър. В Париж естествено тръгваш към импресионистите в "Орсе" - сега чудесен музей, преди бивша жпгара.
     Един съвет от мен: картини се гледат сутрин, а не когато тълпите хукнат по обяд или в часовете след работа, когато умората те прави посетител, но не и зрител. Тогава ще видите това, което аз видях в тази неделна утрин за пръв и за съжаление за последен път засега. Видях картини, които са във всяка христоматия по изкуство, но изживях интимния допир със светлината и трепета на въздуха така възбуждащо, че сигурно съм получила сърдечна аритмия. В тишината на на галерията единствено моите стъпки  отекваха между стените с картините и аз видях  с изумление колко могъща е охрата в пейзажите на Сезан и колко трептящо е розовото по телата на Реноар, и онова застрашително тъмнозелено в дивите треви е странните растения на Русо. Излязох  уморена, но в същото време и възвеличена. Лично възвеличена от изкуството на хората от онзи стар Париж, който сега виждаме в албумите със снимки или възстановяваме чрез четене на мемоари. Тези хора, тогава иринизирани и подритвани високомерно, сега господстват над днешния Париж и над чуждите милиарди, и на д въздуха на Монмартър и Латинския квартал. Всъщност те са Париж и аз отново го видях и изживях. Бе много хубаво, картините ме изпълниха със сили. Ето някои от картините...
   
Реноар - Рози

Реноар - Градски танц

Реноар - нимфи

и пак Реноар

Алфред Сисли

Едгар Дега с неговите балерини

Клод Моне - лилии в синята вода

Сезан - натюрморт с ябълки и портокали
А навън, по големите  булеварди, животът вече бе потекъл, топло и меко парижко слънце - нека бъда съвсем точна - изящно и ласкаво парижко слънце заливаше всичко и всички. Цветовете бяха дискретни, листата на дърветата прозирни, страхотен импресионизъм бе завладял големите булеварди, а по тях страхотни импресионистични французойки ходеха...И хубав бе Париж, независимо от това, че се променяше ден след ден пред очите ни. Хубав е бил винаги Париж, вярвам, че ще бъде хубав и винаги занапред.

Благодаря за възможността да споделим с теб твоята сутрин :).

Как се промена живота. Какво направи с нас "Телевизията". Хранете се спокойно момичета. Нещата не се променят.Всяка нова мода е някъкво забравено старо.
И като в рекламата " А УТРЕ ШОПИНГ " :)))))
Този луд луд свят!

Благодаря на Mattea и Jokera.

и са като живи, сякаш всеки момент ще ги докоснеш или ще ги помиришеш. Страхотни майстори! А картината с лилиите ми изглежда много магична и магнетична :).
Благодаря, че ги сподели с нас :))).

на мен картината с лилиите ми е любима. И да бъда точна - музеят Орсе ми хареса повече от Лувъра.Лувъра е като един огромен лабиринт, а в Орсе е светлина и цветове.Поздрави от мен.

Каква нежна двойка и танцът..........сякаш аз танцувам!

Танцувай, танцувай....