В Париж разклащайки се  кулата Сен - Жак
приличаща на слънчоглед
понякога си удря челото  в Сена и недоловимо сянката
                                                и  плъзва сред  влекачите.
В този миг тъй както спя на пръсти
отивам в стаята където аз лежа
и я подпалвам
за да не оцелее нищо от онуй съгласие което ми
                                                                                       изтръгнаха
тогава мебелите се заместват от животни в същата
                                 големина които ме поглеждат братски
във лъвски гриви се изпепеляват столовете
във белите кореми на акули глъхне сетната въздишка
                                                                               на чаршафите.
В часа на любовта и сините клепачи
съзирам как и аз горя съзирам това тържествено
                         скривалище на нищо което беше тялото ми
претърсвано внимателно от човките на огнените ибиси.
Когато свършва всичко - просто съм невидима
без да следя за минувачите в живота със провлечените
                                           и отекващи съвсем далече стъпки.
Аз виждам всеки ръб на слънцето
през глога на дъжда
а навън всъщност улиците бяха сухи и слънчеви...
Парфюмирана дантела
черупка от дантела със безупречната форма на гръдта.
Мирис от Ardenbeauty.
Усещам го само аз и ти - рано сутринта.
Докосвам само същината на нещата нишката държа.



кулата Сен - Жан в Париж
 на върха е скулптурата на св. Жак и скулптурното изображение на орел, бик и лъв.

голямо удоволствие

и то хубаво( както пишеш) - не може да се отрече.:):):)

Имаш разкошен блог, чета и разглеждам с удоволствие :)

благодаря ти!