Смисълът и целта на човешкия живот - какъв е животът на обикновения човек, неговите пориви и мечти...Не мисля много за това...
   Но понякога, поради нещастен случай, ако човек се озове пред прага на небитието, той сякаш придобива нови сетива, в които нахлува поезията на обикновеното съществуване - чудото на живота такъв, какъвто е, с хилядите малки неща в него. Обръщам се към себе си, всъщност би трябвало по - рано да се породи у мен това настървение да опозная себе си и да зная. Но всичко си идва с времето... Колко изгубено  време; какво прахосничество, въобразявах си, че разполагам с колкото искам време. А времето тече, а и бързането не е толкова благоприятно. Все пак имам любов и щастие  в семейството и това ми е достатъчно. Искам да съм по - спокойна, но работата ми адски ме изнервя... Белезите ми не ме притесняват и не се смущавам, като се запознавам с някой - преди имах чувството, че ми броят белезите по лицето - кофти усещане. Нещо тази юлска вечер ми влияе, чувствам се като в прозрачен сън.
  х х х х х х х х х х х х х х х х х х х х х х х х х

   Смъртта на вълка

... Разбрал, че от смъртта не ще се отърве,
  подскочи срещу нас и челюстта си сключи,
  прегризвайки врата на  първото ни куче
  и жертвата си все той стискаше с бяс,
  макар че с дружен залп прострелян бе от нас,
  във неговата плът се врязаха дълбоко.
  И кучето до смърт бе стискано така,
  догдето се простря в краката на вълка.
  Тогава той към нас извърна си очите;
  до дръжка бяха чак ножовите забити
  и към земята той бе просто прикован
  пред черните дула, във кърви цял облян.
  Със поглед помътнял, отпусна се в тревата,
  последна глътка кръв преглъщаше устата -
  презрителен и горд, с окървавен език,
  затвори той очи, умря без стон и вик.

  Уви - помислих аз, -  " човек" е гордо име,
  но слабости у нас за жалост много има
  и как да се държа в последния си час,
  животни, аз сега научих го от вас.
  Велико е в света мълчанието само,
  униние и страх у него само няма.
  Разбрах те аз добре, о скитнико в нощта,
  когато твоят взор пред мене запламтя.
  Той казваше ми тъй: "  Духът ти да остава
  спокоен, мълчалив и да не се смущава,
  бъди стоик и горд до крайния предел,
  до който стигнах аз - вълкът свободен, смел.
  Молбата и плачът са равно недостойни -
  преодолявай ти несгоди многобройни,
  за свойта цел докрай безстрашно се бори
  и мълком, като мен, изстрадай и умри."
 
  Алфред  Вини
  
 
      

нямаше да има и победи... А именно в борбата човек научава много за себе си и открива силите, които са оставали скрити от сетивата му в обичайното спокойно състояние...