" Докато пътувахме, двамата с моя домакин водихме лек и непринуден разговор. Аз лично полагах огромни усилия да му се харесам колкото може повече, защото единствената ми цел беше да си осигуря нова покана за гостуване в дома му.
 - Смятахте ли, че преувеличавам, когато ви казах, че дъщеря ми е красива?
 - Подценихте я. Тя е изумителна красавица. Най - сърдечно ви поздравявам. Но съпругата ви по  нищо не и отстъпва. Ако трябва да съм откровен, двете направо ми взеха ума - добавих, като се разсмях.
 - Забелязах - през смях отвърна той. - Те са  две  непоправими палавници, които  умират  да пофлиртвуват с чужди мъже.  Но защо да им се сърдя?  Няма нищо лошо в един малък флирт.
 - Абсолютно нищо - съгласих се.
 - Вашата къща не ми излиза от ума - рекох. - Мисля, че е направо неповторима.
 - Не е лоша , нали?
 - Предполагам, че понякога се чувствате доста самотни, след като живеете там само тримата?
 - Не е по - лошо откъдето и да било другаде - отговори той. - Хората  са самотни навсякъде.  В пустинята или в големия град на практика е все едно. Но ние  посрещаме много гости. Ще се изненадате, ако разберете колко хора ни посещават от време на врема. Като вас, например. За нас присъствието ви беше голямо удоволствие, скъпи приятелю.
 - Според мен,  това което  сте направили, е най - грижовният жест, за който съм  чувал.
 - Аз ли?
 - Разбира се! Да построите  къща насред нищото и да живеете в нея, за да предпазите дъщеря си, това е забележително.
  Забелязах, че се усмихна, но очите му останаха вперени в пътя...
 - Дъщеря ми - най - после започна той, - онази, с която се запознахте, тя не е единствената ми дъщеря.
 - О, наистина ли?
 - Имам и друга, с пет години по - голяма ор тази.
 - И точно толкова красива, сигурен съм - казах. А тя къде живее? В Бейрут?
 - Не, тя е в къщата.
 - В коя къща? Да не би в тази, от която идваме?
 - Да.
 - Но аз изобщо не я видях!
 - Ами - каза той и неочаквано се обърна и ме погледна в лицето, - може и да не сте.
 - Но защо?
 - Болна е от проказа.
 Аз  подскочих.
 -  Да, знам,  направо е ужасно. Да не говорим, че  бедното момиче страда от най - тежката форма на болестта.  Нарича се анестетична лепроза, силно резистентна е и почти не се лекува. Затова когато някой ни идва на гости, тя си стои в нейния апартамент, на третия етаж... Но  скъпи приятелю, не трябва да се плашите толкова. Успокойте се, мистър Корнелиъс, успокойте се! Нямате никакви основания за тревога. Това не е много заразна болест. Трябва да сте имали съвсем интимен контакт с болния, за да се заразите...
 Много бавно излязах от колата и застанах под палещото слънце. Бръкнах в джоба си за цигари, но  ръката ми трепереше толкова силно, че изпуснах пакета  на земята. Наведох се и го вдигнах. После извадих една  цигара  и успях да я запаля. Когато отново вдигнах поглед, видях, че зеленият ролс - ройс вече беше изминал половин миля по пътя и бързо продължаваше да се отдалечава.

 по Роалд  Дал

неочакван край! Браво!