..." Тъкмо започнаш да  задрямвам,  когато дочух лек шум.  Веднага го разпознах.  Тези шумове бях чувал много пъти в живота си, и въпреки всичко за мен те си оставаха най -  вълнуващите и възбуждащи  на света.  Състояха се от поредица  кратки и тихи остъргвания на метал  в метал и се получаваха, винаги се получаваха, когато някой много бавно  и предпазливо натиска дръжката  на нечия врата отвън.  Моментално се разсъних,  но останах абсолютно неподвижен.  Само  широко отворих очи и се взрях в посока на вратата.  Спомням си как  в този миг се молих поне за една пролука в плътните завеси,  само за един тъничък лъч,  който да проникне отвън и да ми помогне да зърна поне сянката на прекрасното тяло на жената,  която щеше да влезе.  Но в  стаята бе тъмно като в зандан.
    Не чух да се отваря врата. Не чух да скръцнат панти. Само въздухът лекичко се раздвижи и завесите зашумяха.
    След това чух тихи стъпки на някой, който  на пръсти се приближаваше към мен. В следващата секунда едно топло тяло се надвеси над мен и женски глас прошепна в ухото ми:
 - Пази пълна тишина!
 - Любима моя - пророних, като гадаех коя ли е от двете, - бях сигурен, че ти...
    Тя мигновено запуши устата ми с ръка.
 -  Умолявам те! - прошепна. - Нито дума повече!
    Не спорих. Устните ми бяха заети с много по - приятни дейности. Нейните също.
   Тук трябва да спра. Това изобщо не е в стила ми - съзнавам. Но един - единстван път ще Ви лиша от описанието на онази велика сцена, която последва. Причините са лични и Ви моля да ме извините. Във всеки случай, няма да Ви навреди ако, за разнообразие, използвате собственото си въображение. Ако искате, мога мъничко да го стимулирам, като Ви кажа простичко и искрено, че от хилядите жени, които съм познавал през живота си, нито една не ме е довеждала до такъв върховен екстаз, както дамата от Синайската пустиня. Уменията и бяха удивителни. Страстта и -  неудържима. Обхватът и - невероятен. При  всеки следващ рунд тя ме изненадваше с нова и сложна маневра.  А като венец на всичко това - притежаваше най - загадъчния и изискан стил, който бях срещал някога.
     След всичко разказано дотук, верочтно ще решите, че всички сигнали сочат към по - възрастната жена. И ще сгрешите. Нямаше никакви сигнали. Истинската дарба е вродена. Тя не зависи от възрастта. И, уверявам Ви, в тази тъмница, по никакъв начин не можех  със сигурност да разбера коя от двете жени беше при мен. Отказвам да участвам в такъв облог. В определен момент след някоя особено бурна каденца, бях убеден, че е съпругата. Не може да не е съпругата! После, изведнъж темпото започваше да се променя и мелодията ставаше толкова наивна и детинска, че бях готов да се закълна, че е дъщерята. Не можеше да не е дъщерята!
     Направо се влудявах, че не мога да открия отговора. Това ме побъркваше. Да не говорим, че  ме и  унижаваше, защото познавачът, върховния познавач, винаги трябва да умее да отгатне реколтата,  без да гледа етикета на бутилката.  Но тази жена ме срази.  По едно време посегнах към цигарите,  надявайки се да  разбуля загадката с помощта на  запалената клечка кибрит,  но ръката и светкавично задържа моята,  и цигарите, и кибритът полетяха към другия край на стаята.
      Така да е, реших аз. Нека да е както тя иска - засега.  Утре сутринта, когато слезем долу на светлото, веднага ще позная коя от вас е била. Ще го разбера по сияещото лице, по начина, по който очите ти отвръщат на погледа ми и по още стотина други дребни издайнически знаци. Ще го разбера и по следите от зъбите ми отляво на шията и, малко над деколтето. Страхотно хитър ход от моя страна, мислех си, и отлично преценен във времето - ожесточено я ухапах, когато страстта и бушуваше най - силно и тя нито за миг не се досети колко многозначително е стореното."   

 по Роалд Дал

Следва