След 24 пластични операции Суад още не може да си позволи да отиде на плаж,  защото  видът на кожата и би смутил  околните.  Не става въпрос за нещастен случай  на обгаряне в общоприетия смисъл.  Тя е била наказана, понеже е извършила ужасно греховно деяние - на 17 години  се е влюбила и е забременяла, без да се омъжи. За такова нещо в някои места по земята убиват.
    Жестоко обгорена от член от семейството, Суад се спасява по чудо. Макар засегнатата чест на близките да няма давност, тя -  единствена от жертвите досега - поема риска да разкаже на всеослушание за този варварски обичай. А всяка година се регистрират почти 6000 подобни случая по света, като за много изобщо не се знае.
    " Изгорена жива" е повече от покъртителен документ. Това е зов да се разчупи табуто на непоносимото мълчание, което прикрива смъртта  на тези жени, жертви на закон, наложен от мъже.
    ..." Понякога си казвам: " Господи, утре не искам да се събудя, искам да умра и да не страдам повече."
     Заобиколена съм от семейството, от приятели; полагам много усилия. Но се срамувам от себе си. Ако бях обгоряла при злополука, ако бях останала парализирана, щях да гледам на белезите по друг начин. Щеше да е съдба, никой нямаше да е виновен, даже - аз. Но не е така.
    Изгори ме моят зет по волята на баща ми и на майка ми. Не съдбата, не фаталността ме направиха такава, каквато съм днес. Най - много ме боли, че ми отнеха кожата, моята собствена кожа и то не за месец или за година, дори не за десет години, а за цял живот.
   От време на време изпадам пак  в депресия. Гледах един уестърн с много бой и коне. Двама мъже се биеха в една конюшня. От ярост единият драсна клечка кибрит и я хвърли върху сеното в краката на другия; той се запали и побягна, както гореше. Започнах да крещя, да повръщам. Бях като луда.
   Антонио ме успокояваше: " Скъпа, това е филм, не е истина." И загаси телевизора. Прегърна ме и продължи да повтаря: " Скъпа, това е телевизия. Не е истина, кино е!"
   Бях потънала в миналото си, тичах с пламъците върху мен. Не спах цяла нощ. Ужасно ме е страх от огън - най - малкият пламък ме вцепенява."
   ......................

   " И така, Жаклин ме помоли да се явя като свидетел от името на асоциацията " Сюржир". Щях да им говоря за толкова различен свят, за толкова необяснима за тях жестокост. Жена от публиката пита:
  - Суад, вашето лице е красиво, къде са белезите?
  - Госпожо, много добре разбрах въпроса ви и го очаквах. Ще ви покажа къде са белезите ми.
    Станах и разкопчах блузата си пред всичките тези хора.  Отдолу  бях с дълбоко деколте и къси ръкави.  Показах им ръцете си, показах им гърба си. Жената започна да плаче.  Неколцината присъстващи  мъже се почувстваха неловко. Съжалиха ме.
    По начало, включвайки се в това начинание, ме обзе чувствато,  че съм нещо като панаирна  атракция. И все пак го преодолях, защото беше важно.  Твябваше да покажа на хората, че съм оцеляла. Аз умирах, когато Жаклин се появи в онази болница.  Дължа и живота си и всичко, което направи за мен и продължава да прави със " Сюржир". Тя имаше нужда от жив свидетел, за да отвори очите на обществеността за престъпленията в името на честта. Повечето хора  не са чували за такива прояви. Просто защото оцелелите по света са рядкост. Заради тяхната сигурност, те не бива да се показват. Оцелели са след престъпления в името на честта, благодарение на клоновете на асоциацията в много страни - не само в Йордания и на Западния бряг, но и в Среден изток, Индия, Пакистан...
  Жаклин даде идеята да се явя като свидетел. Обясняваше колко е наложително да се вземат мерки в защита на всички тези жени.
   За първи път свидетелствах след като бях живяла 15 години в Европа. Животът ми се промени изцяло. Можех да поема риск за разлика от други оцелели..."
   Досега не съм срещала жена, обгорена като мен. Такива не са  оживявали. "

  Суад
 
  ---------------
 " Сюржир" ( фр.) - появявам се ненадейно е   фондация, която се появява в подходящ момент, за да помогне на жени да избегнат смъртта, както е помогнала на Суад. Тя работи навсякъде по света - в Афганистан, в Мароко, в Чад. " Сюржир" - това е смелост, това е много работа за подпомагане на тези момичета. 
 

 
  

Варварство! Потресен съм. Това е доказателство за диващината на мюсулманското общество!

трябва да се направи документален порнофилм по въпроса

но защо порно - не схващам нещо?

ще привлече повече внимание

за повече гласност и внимание.

Ужасно просто ! Наскоро гледах документален филм пак на тази тематика...ужасявам се какви неща прави една религия, по-скоро фанатизма на една религия...и как е възможно в 21 век все още да се случват такива неща ?!

Нямам какво повече да кажа!

тази религия е варварска!
Настръхвам като чета и си припомням книгата "Не,без дъщеря ми".Моите деца я четоха с широко отворени очи-потресени,отвратени,озлобени....
Да се чудиш в кой век живеем?!...Жалко,че има продължение....

ислямът убива. иска ми се сега потребителят exilia или друг изповядващ тази религия да се обади да каже нещо по тази тема

Трудно ми е да кажа нещо...

В Йордания - и това е само пример - има закон, в който, както в по - голямата част от страните, е записано: всяко убийство, престъпление от общ характер, се наказва с години затвор. Но два малки члена ( 97 и 98) уточняват, че съдиите ще проявят снисхождение към извършителите на престъпления в името на честта. Обикновено присъдата е от 6 месеца до 2 години затвор. Осъдените, смятани понякога за герои, често не я излежават до край. Асоциациите от местни адвокати се борят тези два члена да бъдат промемени. Вече са променени други членове от този закон, но не и членовете 97 и 98.
Престъпление в името на честта - няма значение дали това се е случило в Пакистан, където броят на убитите млади момичета и жени е най - голям, дали се случва в Средния Изток, или в Турция.Важното е да се изкоренят тези обичаи, които се препредават слепешком.Това всъщност са престъпления не в името на честта, а на безчестието.

гадост!!!

Нищо не може да оправдае подобно варварство.
За съжалениеи криво разбрани морални норми пречупени през религията водят до такъв извратен фанатизъм!Поздрав за поста!

случаите на престъпления в името на честта са страшни - едно младо момиче е останало без крака: нападнали я двама съседи, завързали я и я сложили бърху релсите на влака. Бащата и братът на друга искали да я съсекат с ножове и после я хвърлили в кофа за боклук. Майката и двамата и братя на трета я бутнали от прозореца: в момента е парализирана. А, останалите, за които не се говори? Които са намерени твърде късно и са мъртви; които са избягали навреме и се крият с или без дете - девствени или майки? По тази причина Суад решава да свидетелсва за "Сюржир" срещу престъпленията в името на честта, защото те продължават...Суад е само едно от хилядите момичета, родена в йорданско село.

ако имам възможност ще намеря и прочета книгата.
Определено ме заинтригува сътбата на героинята.

да се купи книгата от книжарица цената е 6 лв. от издателска къща ЕМАС.

Боже тези хора нямат съвест.Вършат всичко това и си въобразяват, че е правилно.Не им ли става жал когато бият жените си ,а плачът и виковете им проехтяват в съзнанието им? Как е възможно да бъдеш толкова безкруполен,толкова жесток? Нима цената на `честта` е мирисът на изгорена плът и пропиленият живот.Бих искала да погледна такъв човек в очите и да му задам тези въпроси.

Аз съм момиче на 16 години,попаднах на тази книга съвсем случайно и всичко,което прочетох в нея,за всички тези разказани и подробно обяснени действия и събития-промениха напълно живота ми за света и хората в него.Историята е покъртителна и още след първите няколко прочетени страници,аз повярвах на всяка една от написаните думи.Макар че никога не съм стъпвала в Йордания образите на тези домове-"затвор за жените" се появиха в съзнанието ми по ясно и от картини(при мен винаги се получава така,нещо което ме е впечатлило до такава степен,че изплува в съзнанието ми като забравен спомен).Съчувствам искрено не само на жената от книгата,но и на всички други,които са там някъде по света измъчвани и тероризирани като животни.Надявам се един ден да дам нещо на обществото,с което да помогна на някои от тези жени.А до тогава се надявам по голяма част от обществото да разбере за този ежедневен ад,в който съществуват онези жени-забравени от света и незащитени от никой.Според мен като бъдещ член на обществото е най-важно и най-голямо значение ще окаже колкото се може повече мои връстници да научат за това,което се случва по света.