На около петдесет километра от столицата на Кения - Найроби се намира Голямата рифтова долина. Вървейки човек внезапно се спира  над огромна пропаст.  В природата много  рядко се срещат  успоредни линии.  Всеки, които погледне надолу  в бездната, дълбока 600 - 700 метра, ще разбере, че само могъщи земни сили могат да формират такава колосална падина, каквато е голямата Рифтова долина. Преди 20 милиона години мощни вътрешни земни сили са разкъсали континенталните маси на Близкия изток и Африка и са образували дълбока бразда върху гладката повърхност на земната кора.



   Ето снимка на Голямата рифтова долина, един безкраен разлом, дълъг 5600 и широк 55 километра, разделящ на две африканския континент. Трите тектонски падини на границата между Еритрея, Джибути и Етиопия непрекъснато се търкат. Тук земята е във вечно движение и всяка година напукванията и се увеличават. Стотици езера, над 30 действащи и спящи вулкана, обилни минерални извори, причудливи земни форми  -  това е Рифтът в наши дни.  Данкалия е предният пост на огромния африкански разлом Рифт. Това е един страховит къс земя, който белязва пътешествениците до живот. Местните жители в Данкалия са  афарите, което на техния език значи " свободни". И наистина, само абсолютното свободолюбие, стигащо до агресивна гордост, е способно да оцелее в този пъклен ландшафт. Иначе как човек би могъл да живее сред серните миризми до последен дъх? Как да се съхраниш, ако не си отчайващо свободен, при температури достигащи 50 грасуса, кидето сянка се намира по чудо, а всичко, което имаш, са два чифта камили и глътка вода? Изглежда е въпрос на оцеляване да имаш лош характер в тази изключително негосттоприемна среда. Шепа сухи клонки за огън, малко козе мляко и това е всичко. Останалото - добрината, състраданието, хленченето, ако щете, са излишен лукс. Данкалия е едно от най - злокобните места на света. Навсякъде е невроятна жега, стегнала нищото в изпепеляващите си обятия. Навсякъде се  виждат едни безкрайни лагуни от лава и напомнящи Арктика с белотата си равнини, целите покрити със сол. Бялото на солта и антрацитночерното на лавата са цветовете на Данкалия. Това е едно забравено от бога място, една кипяща , режеща и абразивна маса, стичаща се на застинали талази чак до Червено море.


       
 Това е вулканът Ерта - Але в депресията Данакил. За да се достигне до клокочещият кратер трябва да се върви пеша в продължение на часове. И то нощем, за да се избегне пъклената жега. Тук според легендите на афарите, живеят митичните пазители на Ада. Дебнат всяка стъпка на хората, на вид са спокойни, но им трябва съвсем малко, за да побеснеят и изригнат. Вулканът не е конусовиден, а прилича на огромна тенджера. Ръбът на кратера е истински балкон над огнения кошмар. Долу кипи нажежено езеро сред изпарения, които излизат изпод похлупак от пяна. Непрекъснато хвърчат пръски лава и почти разтопени скали биват изстрелвани при температури от 1200 градуса. Тук най - добре се вписват първичните емоции -  те са лесно доловими, сякаш можеш да ги пипнеш. Представете си езици от лава като дяволски пръсти, протегнати към небето. Всяка секунда планината сякаш ще се срути под напора на собственото си напрежение. Ерта Аре е жива пулсираща земя, можеш да чуеш как  скалите вибрират под краката ти   и очите искат са запечатат завинаги това чудо. Времето спира своя ход и ти някак си се губиш сред втечнените скали в центъра  на кратера. Не , това не може да бъде истина. Около теб в тъмната нощ сияе само белотата на солта. Обръщаш се, а наоколо е нищото, тишината, вятърът, който носи мирис на сяра. Това е пейзажът от раждането на света и на човека.

  
    Недалеч оттук първите човекоподобни са слезли от дърветата и са се изправили на крака. Първото нещо, което са видели изплашените им очи, със сигурност са били огнените склонове на Ерта Але.
 
   Следва за керваните на солта

няма нищо по-велико от природните сили. Това, което прави природата хората никога няма да могат да го сътворят,но упорито се опитват да го разрушат.
Страхотни снимки. Жалко, че няма да ни има когато това парче земя окончателно се отдели от Африка...:)щеше ми се да го видя в завършената му фаза

се е знаело за Рифта до края на XIX столетие. Въпреки че керваните с роби и слонова кост направили първите си крачки от Уганда към бреговете на Кения и оттам към Новия свят, до 60 - те год. на XIX век Рифтът не е отбелязан на географските карти. Благодаря за коментара Аnatolly.

Статия за правосъдието в Кения:
http://bulpete.wordpress.com/2008/06/18

творенията на природата наистина са велики.в повечето случаи те будят възхищение у нас,като големият разлом в африка.лошото е ,че много често обаче природата може да бъде и безпощадно жестока за хората и за съжаление ние сме базсилни.

Е питам аз-де го чукаш де се пука...чаак в Африка :)))