" Дотук ние преплавахме спокойно и сигурно в този район, където морето във всичките си кътчета крие опасности. Те идват изневиделица. Скали - остри и величествени като пирамиди, " изникват" от морското дъно. Тук се запознахме с нещастието и не случайно най - северната точка ,  която видяхме,  нарекохме "  нос на премеждието".
        Така в 1770 година големият мореплавател Джеймс Кук описва своята първа среща с " осмото чудо" на света - Големия бариерен риф. Нещастието, за което Кук споменава, е засядането на кораба им върху подводен риф. За щастие бедата не била голяма - доплавали до устието на малка река, отстранили повредата и продължили на север. Днес само името на селището - Куктаун говори за това премеждие.
        Големият бариерен риф представлява верига от коралови рифове в Тихия океан - Коралово море Австралийски съюз. Никой досега не е установил точния брой на островите в Големия бариерен риф - от малките, едва подаващи се над водата, до огромните коралови натрупвания километри надлъж и нашир. Всеки остров е своеобразен, неповторим, със своя самобитност, колоритност и заема достойно място в Големия бариерен риф.
           
        Повърхността на бариерния риф е силно разрушена от действието на прибоя. При отлив се вижда чудното разнообразие на коралите - над 350 разновидности. Големия бариерен риф  представлява естествен вълнолом на Австралия, който улеснява корабоплаването във вътрешния канал между бариерата и континента. Широчината на рифа се колебае между 2 м. и 150 км. Дълбочината на протока( Вътрешния канал) е достатъчна за корабоплаването.
          Коралите са твирде капризни. Те не обичат хладката вода, защото съдържа твърде много въглероден двуокис, който силно разтваря калция - основния материал, от който градят своя дом. Друго не по - малко важно условие за живота на коралите е солеността. Строителите на рифове предпочитат соленост в рамките от 33 до 44 промила. Прясната вода ги " потиска", забавя растежа им. Коралите се нуждаят от много светлина. Именно поради това те живеят на дълбочина от 40 до 50 метра. И накрая - нуждаят се от много кислород. Затова се развиват най - добре в зоната на прибоя - там водата е богата на този газ.


 
    Живитинският свят тук е изключително богат. Многото видове малки рибки са така оцветени, че по нищо не се отличават от цветовете на рифа. Те удивително напомнят цветовете на небесната дъга.
      Каква е скоростта на растежа на коралите? За това се знае твърде малко. Масивните екземпляри нарастват с един - два см. годишно, а клонестите, ако не са възпрепятствани,  дават разклонения от 8- 9 см. Средната скорост на растеж за дълъг период от време при нормални условия е не повече от 36 метра за хиляди години.
         През последните години еколозите нададоха тревога - коралите в Големия бариерен риф умират. Като причина се изтъкна неимоверното размножение на морските звезди " трънен венец" - най -  страшния враг на коралите.
        Възстановяването на тези морски организми е почти невъзможно, тъй като простия скелет на разрушения риф бързо се затрупва от водорасли, които спъват по - нататъшния растеж. Само за два - три дни белият скелет става мрачно сив, покрит с дълги зеленикави нишки. Климатичното затопляне ще разруши през следващите десетилетия Големия бариерен риф, най - огромния масив от корали в света.


 
       Избелването на коралите, което вече засегна Големия бариерен риф на няколко места, ще продължава всяка година. Това става, когато живите организми,  които дават цветове на корала умират и по този начин остава само скелета на корала. Това явление се предизвиква от високите температури във водата и от киселинните дъждове.
          Иначе  коралите са неповторима гледка ...

много красиво

за този пост zero. За красотата, с която ни даряваш и полезната информация, с която ни обогатяваш :).

ви благодаря, че ви е било интересно. Поздрави.

Получих интересна информация.